Същото твърдят и римокатолиците от които е прихванала "православната" ни църква напълнена с идоли (изображения на хора, които са творение) и езически ритуали.

Беше ли нашият свят Създател, Поддръжник и Спасител Исус Христос православен християнин? На светци и икони ли се молеше или само на Отец в тихи усамотени места? В неделя ли проповядваше по синагогите или по време на святата събота на Господа осветена за вечността, която е печата на живият Бог? За Него ли казва словото на Бога че е Господар на съботата? Апостолите Му продължиха ли Неговият пример да проповядват в събота? Дойде ли да отмени законът на Отец или дойде да го изпълни и да ни покаже ние как да го изпълняваме с радост, свята надежда и дръзновение когато е записан в сърцата ни?

Нашият свят цар дойде на Земята в тленно човешко тяло за да бъде изкушаван във всичко като нас хората, но да не съгреши в нищо. Защото избра да стане доброволен жертвен Агнец без недостатък, за изцелението на старите ни грехове. Но преди това трябваше ни да покаже как да живеем кротък и смирен живот според Божията свята воля и закон посветени на живота през вечността.Той показа с личен пример как трябва да живеят християните. Достатъчно е да гледаме какво е правил Той за да го правим и ние. Истински християнин значи да живеш по начина по който Исус Христос живя и да изпълняваш заповедите Му, които не са тежки ако са записани в сърцето на човека от Светият Дух.

Истината е че няма спасение по кръвна линия или по църковна деноминация. Има спасение по вяра, благодат и вярност на Господа до самият край. Който изпълнява заповедите на Исуса Христа с вяра и дръзновени ще пребъдва защото се е посветил на живота, както Господ Бог е посветен на живота през вечността. Който изпълнява човешки заповеди и традиции напразно се моли на Бога, защото така се  покланя на тленният грешен човек, вместо на вечният свят Бог от Който сме получили живота, съзнанието, интелекта, творческите заложби, духовните и физически дарби, и всички други блага необходими за пълноценен живот даром. Който ни е съдал, поддържа и спасява първо от греха, който е несъвместим с вечният живот и после от смърта, която е излишна във вселена очистена от грях.