Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
25.02.2018 00:41 -
ВЗАИМНИ ЧУВСТВА, но...
Автор: litatru
Категория: Поезия
Прочетен: 1187 Коментари: 5 Гласове:
Последна промяна: 26.02.2018 10:07
Прочетен: 1187 Коментари: 5 Гласове:
9
Последна промяна: 26.02.2018 10:07
Едно листо от стар чинар
намери пристан в моята блузка,
а вятърът – не знам защо –
целуна нежно моята бузка.
То бе магия. Ах, каква!
То бе необяснимо чудо.
Сърцето мигом от любов,
от щастие – заби по- лудо.
Едно листо и лек ветрец –
докоснаха ме като строфа…
А любовта е ту живот,
ту неизбежна катастрофа!
© Copyright: Величка Николова -Литатру
Свидетельство о публикации №118022500339
Вълнообразно
Домашен хляб с газирана вода...уникално ...
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
ПОСЛЕДНАТА ПТИЦА
Олга Николова Скобелева- СВЯТИЦАТА, спор...
ПОСЛЕДНАТА ПТИЦА
Нежно като докосване от вятър по бузката.
цитирайkvg55 написа:
Нежно като докосване от вятър по бузката.
================
:)
Браво- много е нежно и разчувстващо,ти си била в настроение когато се е случило и си имала чудесна причина да се развълнуваш,да запомниш и да опишеш тази случка!
цитирайshtaparov написа:
Браво- много е нежно и разчувстващо,ти си била в настроение когато се е случило и си имала чудесна причина да се развълнуваш,да запомниш и да опишеш тази случка!
===================================
Здравей, Щапаров! Благодаря! Стихотворението не е голямо, но наистина изразява моментните мои чувства от докосването ми с природата през нощта на едно лято. С дъщеря ми ходихме по работа до Пловдив и на връщане се загубихме по едни черни пътища. Бяхме много изплашени. Добре беше, че карах бавно, защото със светлината на фаровете си видях, как нещо изскочи пред колата и замря на средата на пътя. Спрях и изтичах... едно много малко таралежче се беше свило на топка. Нямаше как да го заобиколя с колата на този черен път и решихме да го преместим с едно одеялце. Спомням си, че толкова се вълнувахме и двете, че треперехме. В последния момент дъщеря ми реши да го приберем на вилата, където съм целогодишно и имаме голям двор с най- различни животинки - за таралежа. През зимата той живя в помещението на парното отделение. Изпадна в летаргичен сън, но като запролети идваше понякога нощем и чакаше на прага. Кучето ме събуждаше и аз го хранех с пилешко от супите ни. Стана много едър (едра) и силен и внимаваше да не ме хапе, когато поемаше мръвки от ръката ми. След време - изчезна. Явно дивото - питомно не става. До нас има езеро, дървета и огромни поляни. Още ми е мъчно за него, но го разбирам - дивото го е призовало...
Хубав ден! :)
Красиво.
цитирайТърсене