Генетичната ентропия, която е постепенно натрупване на генетични грешки в генофонда на вида, е естествено следствие на универсалната ентропия - устойчивата във времето тенденция в природата създаденият първоначално от интелигентните съзнателни същества порядък във физическите системи под действие на естествените процеси в нея постепенно да преминава в хаос, а количеството на използваемата енергия постепенно да намалява, докато общото количество остава константа. 
Затова нашият свят Създател е вградил в живите организми пасивни и активни защитни механизми, които да противодействат ефективно на тази натурална тенденция на клетъчно и системно ниво. Това са ензимите които се грижат за възстановяването на структурната цялост на ДНК молекулата, която е неустойчива дори в защитената среда на клетката поддръжаща постоянни вътрешни условия наречени стазис. Това е имунната система, която атакува всички клетки и вирусни частици с различен генетичен профил от този на приемният организъм. Затова например хората които живеят с трансплантирани органи имат нужда да приемат имусупресори до краят на живота си за да не отхвърли организмът им транслантираният орган като чуждо тяло. Като пасивна защита можем да посочим големият брой на мъжките полови клетки, идеята на които е да се намали чисто статистически вероятността нова мутация появила се в някоя от тях да се предаде на следващото поколение. Защитна функция има и дублирането на "Х" хромозомата при жескитя организъм, която е свръзана с фунциите на възпроизводтвото. Всеки инженер дублира важните за една машина системи, които трябва да осигурят нейната живучест при критична повреда.
От друга страна нашият свят Създател обича разнообразието и красотата. Неговата грижа прозира във вниманието Му към всеки детайл от микрокосмоса до макрокосмоса. Затова е вложил във живите организми механизми за рекомбинация на наличната в генофонда на вида генетична информация, така че всеки индивид да е с уникален генетичен профил в рамките на вида.