Замислих се как е възможно само гравитацията да поддържа големите космически структури във вселената за дълго време, ако скоростта на рапространение на гравитационното поле не е достатъчна при промяната на импулса на един обект във вселената всики останали физически обекти в нейните предели да променят мигновенно своите импулси съгласно тази промяна? Дори в рамките на слънчевата система този проблем е очевиден и въпросът е ако скоростта на разпространнение на гравитационното поле е толкова малка спрямо мащабите на вселената, колкото скоростта на разпространение на електромагнитните вълни, как може да се поддържат стабилни траекториите на планетите за дълго време хипотетичните милиарди години?

Въпреки че планетите се движат по кръгови или елиптични орбити, техният импулс е насочен по посока на тангетната към тяхната орбитална крива в мястото в което се намират в момента. Движейки се по техните орбити, посоката на техният импулс бива постоянно променян. Неговата посока съвпада с посоката на моментният вектор на скоростта им, чиято посока зависи от позицията им по орбиталната им крива. Обаче ако скоростта на разпространение на гравитационното поле не е достатъчна за да може Слънцето и останалите планети в Слънчевата система да регистрират промяната в импулса на която и да е планета в Слънчевата система мигновенно и да променят техните моментни импулси съобрано нея, тяхното поведение ще бъде такова сякаш от този момент планетата Марс или която и да е друга планета продължава да се движи по права линия колинеарно с тангентата от точката в която последно е променила импулса си. Проблема е, че ако скоростта на разпространение на гравитационното поле не достатъчно голяма за да позволи всички планети и Слънцето почти едновремено да усеят тази промяна, ще се получи натрупване на неравномерни закъсения много бързо, което ще предизивика бърза промяна на орбитите на планетите в слънчевата система и където и да е другаде. Дисхармонията между техните движения ще расте много бързо. 

Погледнато от друг ъгъл всички части в един механизъм трябва да се движат в хармония и синхронизирано помежду си, за да може неговата форма, структура и функция да бъдат съхранени във времето.