Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.06 09:03 - Елън Уайт - Животът на Исус Христос - Предания - 42
Автор: dartanjan Категория: Други   
Прочетен: 88 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 26.06 09:07



Тази глава е основана на Матей 15:1-20; Марко 7:1-23.
Предания
Надявайки се да видят Исус на Пасхата, книжниците и фарисеите Му приготвиха клопка. Но знаейки намеренията им, Той не отиде на празненството. Тогава “събират се при Исуса фарисеите и някои от книжниците”. Тъй като Той не отиде при тях, те дойдоха при Него. За известно време изглеждаше, че населението на Галилея ще Го приеме като Месия и че църковната власт в тази област ще бъде свалена. Мисията на дванадесетте - доказателство за разрастване на Христовото дело и създала условия за по-пряка борба на учениците с равините, възбуди наново завистта на водачите в Ерусалим. Шпионите, които те бяха изпратили в Капернаум в началото на Неговата служба и които се бяха опитали да Го обвинят в нарушение на съботата, не постигнаха целта си. Но равините бяха решили да осъществят своя план на всяка цена. Сега изпратиха друга делегация да наблюдава действията Му и да намери обвинение срещу Него. Както по-рано, така и сега повод за тяхното неодобрение бе незачитането от страна на Христос на традиционните наредби, които утежняваха Божия закон. Тези наредби бяха предназначени само да подпомагат съблюдаването на закона, но бяха смятани за по-святи, отколкото самия закон. Когато не съвпадаха с дадените на Синай заповеди, предпочитанието се отдаваше на равинските предписания. Измежду разните наредби, които се налагаха най-строго, беше и тази за церемониалното очистване. Неизпълнението на обредите, които трябваше да се извършват преди ядене, се смяташе за голям грях, наказуем и в този, и в онзи свят. Унищожаването на такъв престъпник се смяташе за добродетел. Правилата за очистването бяха безброй. Продължителността на един човешки живот едва ли бе достатъчна, за да бъдат научени всички. Животът на стараещите се да съблюдават равинските изисквания представляваше дълга борба срещу церемониалното оскверняване, безкраен цикъл от умивания и очиствания. Докато израилтяните се занимаваха с незначителни различия и обичаи, които Бог не изискваше, вниманието им се отклоняваше от великите принципи на Неговия закон. Христос и учениците Му не спазваха тези церемониални измивания и шпионите го използваха като основа за своите обвинения. Не атакуваха обаче Христос направо, а дойдоха при Него с критика към учениците Му. В присъствието на множеството хора те казаха: “Защо Твоите ученици престъпват преданието на старейшините? Понеже не си мият ръцете, когато ядат хляб.” Когато вестта на истината заработва с особена сила в човешки души и започва да ги убеждава, Сатана подбужда своите агенти да предизвикат спор върху някой маловажен въпрос. Така той се опитва да отвлече вниманието от истинската цел. Винаги когато започва някое добро дело, се намират и придирчиви хора, готови да се впуснат в спорове за дребни неща, което отвлича умовете от живата действителност. Когато пролича, че Бог започва да работи по специален начин за Своя народ, нека Неговите последователи не се увличат в спорове, довеждащи само до загуба на души. Въпросите, които най-много ни засягат, са: Вярвам ли със спасителна вяра в Божия Син? В съгласие ли е животът ми с Божия закон? “Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот “ “И по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му” (Йоан 3:36; 1Йоаново 2:3). Исус не се опита да защити Себе Си или учениците Си. Той не спомена нищо за отправените към Него обвинения, но продължи да разкрива духа, движещ привържениците на човешките обреди. Даде им един пример за онова, което те постоянно вършеха и бяха извършили точно преди да тръгнат да Го потърсят. “Защо и вие заради вашите предания престъпвате Божията заповед?” - каза Той. Защото Мойсей е казал: “Почитай баща си и майка си” и “Който злослови баща или майка, непременно да се умъртви!” А вие казвате: Ако рече човек на баща си и майка си: “Това мое имане, с което би могъл да си помогнеш, е курбан, сиреч, подарено Богу- вие не го оставяте вече да стори нищо за баща си или за майка си.” Петата заповед те отстраняваха като маловажна, а бяха много взискателни към преданията на старейшините. Учеха хората, че да си посветят имота на храма било по-свято задължение, отколкото издръжката на родителите им. И че колкото и голяма да била нуждата, смятаха го за светотатство да дадат на баща или майка част от посветеното на храма. Достатъчно беше един нехранимайко да изрече само за своята собственост думата “курбан”, което означаваше, че я посвещава на Бога - и по този начин я запазваше за ползване през целия си живот, а след смъртта му преминаваше в собственост на храма. Така той бе свободен през живота си и при смъртта си да мами и да не оказва почит на родителите си под булото на привидно посвещение на Бога. Христос никога не омаловажи с дума или с дело задължението на човека да принася на Бога дарове и приношения. Христос бе Този, Който даде всички нареждания за даровете и приносите. Когато беше на земята, Той похвали бедната жена, пуснала всичките си пари в храмовата каса. Но привидната преданост на свещениците и равините към Бога бе само претенция, прикриваща желанието им за себевъзвеличаване. Хората биваха мамени от тях. Носеха тежки товари, които не Бог им беше наложил. Даже и Христовите ученици не се бяха напълно освободили от хомота на унаследения предразсъдък и равинската власт. И сега, когато разкри истинския дух на равините, Христос се постара да освободи от робството на преданията всички, които искрено желаеха да служат на Бога. “Лицемери! - каза Той, обръщайки се към коварните шпиони. - Добре е пророкувал Исая за вас, като е казал: Тия люде се приближават при Мене с устата си и Ме почитат с устните си; а сърцето им далеч отстои от Мене. Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди.” Думите на Христос бяха обвинение срещу цялата фарисейска система. Той заяви, че като поставят своите изисквания над Божествените заповеди, равините издигат себе си над Бога. Ерусалимските пратеници се изпълниха с ярост. Не можеха да обвинят Христос като нарушител на дадения на Синай закон, защото Той го защищаваше от техните предания. Великите заповеди на закона, които им напомни, се откроиха в удивителен контраст с незначителните, измислени от човеци правила. Исус обясни на множеството слушатели, а по-късно по-обстойно на учениците Си, че човек се осквернява не отвън, а отвътре. Чистотата и нечистотата са неща, които се отнасят до душата. Човек се осквернява от лошото дело, от лошата дума, от лошата мисъл, от нарушението на Божия закон, а не от незачитането на външни, наредени от човеци церемонии. Учениците забелязаха яростта на шпионите, когато се посочи фалшивото им учение. Видяха гневните погледи и чуха полуизказаните злобни и отмъстителни думи. Забравяйки колко често Христос им бе давал доказателство, че чете сърцето като отворена книга, те Му разказаха за ефекта от Неговите думи. Надявайки се, че Той ще усмири разярените началници, Му казаха: “Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха, като чуха тая дума?” Той отговори: “Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.” Високопочитаните от равините обичаи и традиции бяха от този свят, а не от Небето. Колкото и голяма власт да имаха над народа, те не можеха да устоят на Божия изпит. Всяко човешко нареждане, което е изместило Божиите заповеди, ще се окаже безполезно в деня, когато “Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро или зло” (Екл.;12:14 Екл.12:14). Заместването на Божиите заповеди с човешки наредби не е престанало и до днес. Даже и сред християните се намират постановления и обичаи, които нямат по-добра основа от тази на преданията на отците. Такива наредби, почиващи чисто и просто върху човешки авторитет, са заместили много Божии постановления. Хората държат здраво на своите предания, почитат своите обичаи и намразват тези, които се опитват да им посочат заблудата. В това време, когато Бог ни призовава да обърнем внимание на Неговите заповеди и на Исусовата вяра, ние констатираме същата вражда, каквато се проявяваше и в дните на Христос. За останалия Божи народ е писано: “Тогава змеят се разяри против жената, та отиде да воюва против останалите от нейното потомство, които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса” (Откр.;12:17 Откр. 12:17). “Всяко растение, което Моят небесен Отец не е насадил, ще се изкорени.” Вместо авторитета на така наречените църковни отци, Бог ни кани да приемем словото на вечния Отец, Господаря на Небето и земята. Само при Него истината не е размесена със заблуда. Давид казва: “По- разумен съм от всичките си учители, защото се поучавам в Твоите свидетелства. По-разумен съм от старите, защото опазих Твоите свидетелства” (Пс. 119:99,100). Нека всички, които слушат човешки авторитети, които приемат обичаите на църквата или преданията на отците, да обърнат внимание на съдържащото се в Христовите думи предупреждение: “Обаче напразно Ми се кланят, като преподават за поучения човешки заповеди”.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: dartanjan
Категория: Политика
Прочетен: 90594
Постинги: 262
Коментари: 86
Гласове: 129
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930