Блогът на dartanjan :: Някой основни разлики между Библията и Корана

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

01.08.2016 12:12 - Някой основни разлики между Библията и Корана

Автор: dartanjan Категория: Други

Прочетен: 1116 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 01.08.2016 12:30

През май 2006 г. бях на пътуване за лекции в Казахстан, където главно изнасях доклади в университетите. Природонаучно ориентираните беседи с библейски акценти се провеждаха по време на редовните лекции. По време на заключителните дискусии със студенти и професори изключително често се повтаряше въпроса: „Можете ли да ни обясните каква всъщност е разликата между Корана и Библията?“ В действителност Казахстан е предимно мюсюлманска страна, но в никакъв случай толкова строга, като Иран, Ирак или Саудитска Арабия. Отговаряйки на този въпрос, имах шанса отново да посоча уникалността и изключителността на Библията. Даването на подробни и изчерпателни отговори обаче често не е възможно в рамките на устни дискусии, поради което тук бих искал да сравня в детайли основните послания на Библията и Корана.

6.1. Пророчества
Ако търсим отличителна характеристика, която да разграничава Библията от всички останали книги в световната история, това без съмнение са изпълнените вече пророчества в пространството и времето. 3268 твърдения са настъпили точно така, както са били предречени често дори няколко века по-рано. Не е известно нито едно пророчество, което да се е изпълнило по-различно от начина, по който е било предсказано. Посредством това Бог ни е дал уникален критерий за проверка на истината. Този показател доказва Библията като Книгата на истината. Не съществува нищо, сравнимо с Библията. Ние ще разгледаме този въпрос по-подробно в следващата глава.

6.2. Какво не съдържа Коранът

Лични истории:

Коранът, за разлика от Библията, не включва трогателни събития и биографии, а до голяма степен представлява една доктрина от събрани мисли, често трудни за четене. В него липсва хронологическа последователност на събития. А едно подробно описание на личен разговор, като например този, който Иисус е водил със самарянката на Якововия кладенец (Йн. 4:1-42), бихме търсили напразно.

Блаженства:

За срещащата се в Новия Завет дума „блажен“ се използват две различни гръцки думи:

makarios (= щастлив, блажен) и sozein (= спасен). Блажен е този, който е приел Иисус Христос и Неговото Слово (Мт. 16:17, Лк. 1:45), следователно този, който вярва в Него (Йн. 20:29). В 1 Коринтяни 1:18 с думата „блажен“ се има пред вид спасението: „Защото словото на кръста е безумие за тези, които погиват, но за нас, които биваме спасени, то е Божия сила.“ Една характеристика на Новия Завет са блаженствата на Иисус. Намираме ги в Проповедта на планината (Мт. 5:3-11), а в Откровение има още седем блаженства от възкръсналият Господ (1:3; 14:13; 16:15; 19:9; 20:6; 22:7; 22:14). В Корана никой не е наричан блажен.

Победа над смъртта:

Иисус е победителят над смъртта: „Погълната беше смъртта победоносно (Иисус)“ (1 Кор. 15:54). Чрез мощното Си слово Той е можел да възкресява мъртви, а именно Лазар (Йн. 11:43-44), момчето в Наин (Лк. 7:11-15) и дъщерята на Яир (Лк. 8:53-55). Той също така е и Този, който ще унищожи смъртта като последния враг (1 Кор. 15:26). Нито Мохамед, нито неговите последователи (халифи) са възкресили някого от мъртвите. Променен живот след среща с Иисус: Основен критерий за последователите на Иисус е промененият живот. Който се е обърнал към Иисус, може да говори за Преди и След. Библията е пълна с подобни свидетелства за променен живот (напр. Павел: Деян. 9 гл.; Закхей: Лк. 19:1-10; гадаринецът: Mк. 5:1-20; прелюбодейката: Йн. 8:1-11). Никъде в Корана не се съобщава, че някой е станал нов човек чрез вяра в Аллах.

Променен живот след среща с Иисус:

Основен критерий за последователите на Иисус е промененият живот. Който се е обърнал към Иисус, може да говори за Преди и След. Библията е пълна с подобни свидетелства за променен живот (напр. Павел: Деян. 9 гл.; Закхей: Лк. 19:1-10; гадаринецът: Mк. 5:1-20; прелюбодейката: Йн. 8:1-11). Никъде в Корана не се съобщава, че някой е станал нов човек чрез вяра в Аллах.

Любов:

Свидетелства за Божията любов към нас хората като например в Еремия 31:3: „Да, с вечна любов те възлюбих и те привлякох с милост“ или „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, а да има вечен живот.“ (Йн. 3:16). Такива свидетелства бихме търсили напразно в Корана, а и във всички други религии.

6.3 Кой е Аллах от Корана, в сравнение с Бога на Библията?

Мохамед обявил Аллах за единствения Бог. Думата ислям означава подчинение на Аллах. Следователно мюсюлманин е този, който цял живот се подчинява на Аллах. Противно на това Библията казва, че човекът е създаден по образа на Бог, което значи, че той е подобен на Бога: „А Ти си го направил малко по-долен от ангели, със слава и великолепие си го увенчал.Направил си го владетел над делата на ръцете Си, положил си всичко под краката му“ (Пс 8:5-6). Иисус ни представя Бога като Отец, който ни обича. Всичко това е напълно различно в исляма: Аллах в никакъв случай не е подобен на човека. Той е и остава възвишен и недостъпен, общението с него е немислимо. Това се отнася както тук за земята, така също и за мюсюлманския рай. Затова и Мохамед не е получил откровения от Аллах, понеже Аллах не се приближава до никой човек. Мохамед казва, че ангел Гавриил му е разкрил Корана. В противовес на това, в Библията Бог постоянно говори с хората, които са получили Словото Му от Него Самия. Така тук ние постоянно намираме формулировки, които изявяват директното Божие слово към хората: „Тогава ГОСПОД говори на Мойсей и каза“ (Изх. 14:1) или „И ГОСПОДНОТО слово беше към мен и каза: ...“ (Езек. 7:1).

При Аллах човек може да дойде само като роб – паднал на колене. Християните обаче отиват при своя Бог като дете, което се обръща с доверие към Своя Отец: „Защото не сте приели дух на робство, ... а сте приели Дух на осиновение, чрез който и викаме: Авва, Отче!“

(Римл. 8:15).
Ангел Гавриил е известил на Мария посланието на Бога: „И ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, когото ще наречеш Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния“ (Лк. 1:31-32).

Отецът на Иисус Христос няма да изпрати 600 години по-късно Своя ангел Гавриил при Мохамед в Мека, за да му продиктува, че той, Бог, няма никакъв син. Следователно откровенията, получени от Мохамед, не могат да произхождат от същия Бог, който е предал Своето послание още на Мария.Тук ще разгледаме накратко още няколко различия:

Коран:
Човекът завинаги е предаден на волята на Аллах. Той е ограничен в неговата воля, понеже Аллах е предопределил всичко. Аллах е авторът на доброто и злото. Той също така е непредсказуем.

Библия:
Човекът е надарен от Бога със свободна воля (вж. по-под-робно 6.4.3).

Коран:
Аллах е само един, а не трима. Коранът твърди, че християните се молели на трима богове: Бог, Иисус и Мария.

Библия:
Бог е Един и същевременно Триединство: Отец, Син и
Свети Дух. Приемащите Библията християни се молят на Отца и Иисуса в силата и под водителството на Светия Дух. Мария е била човек и затова в Библията няма молитва, отправена към Мария.

Коран:
Човекът трябва да избира доброто и да отбягва злото. На Съда Аллах ще провери дали злото е било компенсирано от доброто. Прошката, даваната от Аллах в Корана, е произволна: „Когото пожелае, Той ще опрости и когото пожелае, ще накаже“ (Сура 3:129). Следователно Аллах не се обвързва с думите си и неговата прошка няма конкретно основание в смисъла, в който Библията се позовава на такова – чрез кръста на Иисус. В сура 4:116 ислямът ясно се разграничава от християните, които поставят Син наред с Бога: „Аллах не прощава да се съдружават с него, но освен това прощава на когото пожелае.“ Също и тук, чрез допълнението „на когото пожелае“, бива изтъкнат несигурният характер на прошката. Затова и един мюсюлманин никога не може да бъде уверен, дали му е простено.

Библия:
Човекът е лош от младостта си (Бит. 8:21; Пс. 14:3). Лошите дела не могат да бъдат компенсирани чрез вършене на добро, а само чрез прошка. Според Библията основание за прошката е пролятата от Иисус кръв на кръста, защото „без проливането на кръв няма опрощаване“ (Евр. 9:22). По този начин изкупването на греховете почива на един неоспорим факт (Откр. 1:5; Откр. 5:9; Откр. 12:11). Павел пише: „Но вие бяхте измити, бяхте осветени, бяхте оправдани в Името на Господ Иисус Христос и в Духа на нашия Бог“ (1 Кор. 6:11). Библията, противно на Корана, изтъква сигурността на прошката. Още тук и сега можем да знаем: Полицата за нашия дълг е разкъсана и веднъж завинаги е прикована на кръста (Кол. 2:14).

Коран:
Аллах няма деца, следователно и никакъв син. Според Корана Иисус не трябва да бъде почитан като Бог, тъй като той е бил създаден от Аллах като човек.

Библия:
„Синът Иисус Христос е истинният Бог“ (1 Йн. 5:20). Също така и в Йоан 1:1 се свидетелства за Иисус като за Бог: „Словото (= Иисус) беше у Бога; и Словото (= Иисус) бе Бог“. Той е съществувал винаги и вечно: „произходът Му е от начало, от дните на вечността“ (Мих. 5:2). Понеже Иисус е Бог, то ние се покланяме и на Него (Деян. 7:59; 1 Кор. 1:2; Кол. 2:6-7; 1 Йн. 1:9).

Коран:
Иисус бил важен пророк, а Мохамед е пратеник на Аллах. Според ислямската вяра той е последният пророк.

Библия:
Старият Завет е пълен с пророчества за идването на Иисус като Изкупител и Спасител на света. Той е Божият Син; чрез Него, Бог е говорил в края на тези дни на нас (Евр. 1:2). Никой друг няма да идва повече след Него.

Коран:
Никой не може да осигури заместническа жертва.

Библия:
Иисус умря на кръста и по този начин осигури една заместническа жертва за вината ни (1 Кор. 5:7; 1 Петр. 1:18).

Коран:
В него има агресивни изявления срещу евреи и християни: „И рекоха юдеите: ‘Узайр
е синът на Аллах.’ И рекоха християните: ‘Месията е синът на Аллах.’ Това те го изричат ... Аллах да ги порази! Как така се подлъгват!“ (Сура 9:30). Според Сура 98:5 евреите и християните са пазени за вечния огън на ада: „Онези от хората на Писанието и отсъдружаващите, които не вярваха, ще бъдат в огъня на Ада, там ще пребивават вечно. Те са най-лошите от създанията.“

Библия:
Евреите са Божият избран народ: „Понеже ти си свят народ на ГОСПОДА, своя Бог. ГОСПОД, твоят Бог, те избра, за да бъдеш Негов собствен народ измежду всичките народи, които са по лицето на земята“ (Втзк. 7:6). Той обича своя народ (Втзк. 33:3). Евреите са били непокорни на Бога, но въпреки това „Бог не е от-хвърлил Своя народ“ (Римл. 11:2). Божията вярност е постоянна: „Защото даровете и призванието от Бога са неотменими.“ (Римл. 11:29). Дори нещо повече: Бог дотолкова се идентифицира със Своя народ, че агресията срещу Израил е равнозначна на докачане зеницата на окото Му: „Защото, който докача вас, докача зеницата на окото Му“ (Зах. 2:8).

6.4. Няколко избрани теми, сравнени в Корана и Библията
6.4.1. Има ли сигурни обещания?

Коран:
Коранът учи, че Аллах е свободен в действията си и затова не дава на хората сигурни обещания. Ако той би правил това, той не би бил повече свободен. От друга страна, Аллах изисква от хората безусловно подчинение. Арабската дума ислям означава подчинение. Ето защо човек не може да предвиди, за кого той ще се смили някога: „Опрощава Той комуто пожелае и наказва Той когото по-желае.“ (Сура 48:14).

Библия:
В Библията обаче, се свидетелства за съвсем различен характер на живия Бог. Той многократно е давал на нас, хората, обвързващи обещания. Когато Бог е сключвал завет с хората, Той го е спазвал, дори и в случаите, когато хората са го нарушавали. Тук ще споменем петте завета на Бога:

1. Заветът с Ной:
Когато Ной напуска ковчега, Бог сключва с него завет (Битие 8:20 – 9:17): Докато съществува земята, никога отново няма да настъпи световен потоп. Дъгата е знакът на завета, който винаги трябва да напомня за твърдото Божие обещание. Този завет бил Божий дар и не бил обвързан с никакви условия.

2. Заветът с Авраам:
Тук също прави впечатление, че Бог едностранно се задължава с едно обещание „Аз ще“: „
Ще те направя голям народ и ще те благословя, и ще възвелича името ти, и ще бъдеш за благословение ... На твоето потомство ще дам тази земя“
(Бит. 12:2,7). „Защото цялата земя, която виждаш, ще дам на теб и на потомството ти до века“ (Бит. 13:15).

3. Заветът с Мойсей:
В завета на закона от Синай – за разлика от гореспоменатите два завета – на народа Израел, като страна в това съглашение, са наложени условия: „И сега, ако усърдно ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, вие ще бъдете Мое соб-ствено притежание от всички народи, защото Моя е цялата земя“
(Изх. 19:5).

4. Заветът с Давид:
С Давид Бог сключва един насочен напред в бъдещето и вечно валиден завет: „В онези дни и в онова време ще направя да израсне на Давид праведна издънка; и Той ще извърши правосъдие и правда на Земята.
В онези дни Юда ще се спаси и Ерусалим ще живее в безопасност. И това е името, с кое-то се нарича: ГОСПОД, наша правда“ (Ерем. 33:15-16). Този завет ще получи своето из-пълнение в месианското царство на мир чрез Ии-сус, Синът на Давид (Лк. 1:32-33).

5. Новият Завет:
В Ере-мия 31:31 Бог обещава Нов Завет: „Ето, идват дни, заявява ГОСПОД, когато ще сключа с израилевия дом и с юдовия дом нов завет.“ Този последен, изпълняващ всичко завет, е Нови-ят завет в Неговия Син Иисус Христос. Този завет е подпечатан с кръвта на Иисус на кръста на Голгота. Всеки, който приеме обеща-нието за спасение в Иисус, и се осланя на него, е намерил вечния живот: „Който има Сина, има живота; който няма Божия Син, няма живота“ (1 Йн. 5:12).

6.4.2. Положението на мъжа и жената в Корана и Библията

Коран:
По този въпрос Коранът учи коренно различни неща от Библията: „Мъжете стоят над жените с това, с което Аллах предпочете едни пред други, и защото харчат от имотите си (да се тълкува за жените). Целомъдрените жени са послушни, пазят съкровеното си /и усърдни в отсъствието на съпруга/, както Аллах ги е запазил. А онези, от чието непокорство се страхувате, увещавайте, отдръпнете се от тях в постелите и ги удряйте! А покорят ли ви се, не търсете средство против тях! Аллах е всевишен, превелик“ (Сура 4:34; Reclam).
Ако един мюсюлманин заключи или удари жена си, той прави това в съответствие с етиката на Корана. Библията обаче ни учи: „Мъже, любете жените си“ (Ефес. 5:25), и „Живейте благоразумно с женския пол.“ (1 Петр. 3:7). Такива съвети бихме търсили напразно в Корана.

Бенедикт Петерс засяга същността на проблема [P6]:
„Ако опитаме да обобщим разликата между етиката на Корана и етиката на Новия Завет, то това е възможно с едно изречение: ‘В Корана липсва Проповедта на планината!’

Библия:
Бог е дал на мъжа и жената съвместната заръка да владеят над Земята (Бит. 1:26-28). Пред Бога мъжът и жената са равни: Те са еднакво ценни, имат равни права, а също и двамата са поканени по един и същ начин в небесата. Това положение пред Бога подчертава напр. Галатяни 3:28: „Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъж, нито жена, защото вие всички сте едно в Христос Иисус.“ Независимо мъж или жена: „Понеже няма разлика ... защото един и същ е Господ над всички, богат към всички, които Го призовават“ (Римл. 10:12)
Спасението е приготвено за всеки, който призовава Господ Иисус (Римл. 10:13), и това важи независимо от пола, цвета на кожата, от националността или степента на образование. Новият Завет учи, че мъжете и жените имат различни задачи и сфери на влияние и помежду им е постановен определен ред на отношения от Бога (Ефес. 5:21-33). В никакъв случай обаче мъжът не е по-добър, по-висш или по-ценен.

6.4.3. Свобода и ограничение във вярата

Библия:
Специален отличителен белег на християнската вяра е дарената ни в Христос свобода: „Свободата, за която Христос ни освободи“ (Гал. 5:1). Политическите или религиозни системи клонят към обвързване на човека, отнемат му свободата и го поробват. По време на националсоциализма и другите диктатури, инакомислещите са били преследвани, затваряни или убивани. В комунистическа Източна Германия на хората не е било позволено да живеят там, където биха искали; затова и са били построени Берлинската стена и граница с автоматична стрелба. Ислямът не позволява да се напусне тази религия със свободно решение.
Богът на Библията обаче е поставил невероятно голям радиус на свободата ни за избор. По свободно решение ние можем да потег-лим към небесата или дори към ада. Вблизост до Иисус ние сме на-истина свободни: „И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наис-тина свободни“ (Йн. 8:36). Навремето някои от учениците на Иисус се отвърнали от Него и би било разбираемо, ако Иисус се бе опитал на всяка цена да запази останалите. Но при Него не съществува такава принуда. Той предоставя на останалите ученици избор: „Да не искате и вие да си отидете?“ (Йн. 6:67). Със свободна воля и твърдо лично решение Петър отговаря: „Господи, при кого да отидем? Ти (само) имаш думи на вечен живот“ (Йн. 6:68).

Иисус претендира, че е единственият път към Отца (Йн. 14:6). Единствено в Него може да се намери спасение (Деян. 4:12). От тази изключителна претенция обаче, по никакъв начин не следва, че всички хора, които не приемат Евангелието на ИисусХристос, трябва да бъдат обявени за врагове, с които човек трябва да се бори. Няма никакви санкции срещу нехристияните – напротив: „Нека всеки от нас да угажда на ближния си за негово добро“ (Римл. 15:2). Нещо повече: „Обичайте неприятелите си и се молете за онези, които ви гонят!“ (Мт. 5:44).

Коран:
Подобна свобода на вярата бихме търсили напразно в Корана. Точно обратното, там има нареждане, че който отпадне от исляма, трябва да бъде наказан със смърт: „А отметнат ли се, хващайте и ги убивайте, където ги заварите“ (Сура 4:89). Когато тези текстове биват приведени в действие, става много лошо. Тъжен пример за това са убийствата в Малатия:
На 18 Април 2007 г. в град Малатия, разположен в една турска про-винция на около 450 км североизточно от Антиохия (градът, където вярващите за първи път са наречени „християни“, вж. Деян. 11:26), се случило нещо изключително ужасно. По брутален начин млади мъже убили трима евангелски християни: германския мисионер и баща на три деца Тилман Геске, турския пастор Неджати Айдън(баща на две деца) и турчина
Угур Иксел. Тези убийци, единият от които е син на кмет, са членове на „Тарикат“, група „лоялни вярващи“ в исляма. Тримата християни били оковани за ръцете и краката и след това три часа зверски измъчвани до смърт.

6.4.4. Лукав срещу истинен

Коран:
Едно от „99-те чудни имена на Аллах“ идва от Сура 5:54, според която Аллах е „най-добрият хитрец“, и най-лукавият. Да си „лукав“ означава да можеш добре да заблуждаваш и да се преструваш, да подвеждаш някого с неверни факти, да бъдеш лъжлив. В Библията напротив, не Бог, а дяволът е описан като лукав. Лукавството, хитростта на змията довели до грехопадението (Битие 3:1-6) – до това, че Адам и Ева станали непокорни на Бога. Когато Бог попитал Ева: „Какво е това, което си сторила?“, тя отговорила: „Змията ме подмами“ (Битие 3:13). Ако Аллах е най-лукавият или хитрият, то тогава и неговите последователи ще действат по същия начин. От това разбиране следва, че лъжата, нарушаването на дадена дума или договор, а и измамата спрямо „неверниците“ не са осъдителни, следователно не са и грях, а допустими и достойни за възхищение хитрости на мюсюлманина. Това не е ли една от причините, поради които един истински мирен договор в Близкия изток почти не е възможен?

Библия:
Бог на Библията е истинен и Неговите „очи търсят истина“ (Ерем. 5:3). Исус е истината в една личност (Йн. 14:6) и ние трябва да представяме Неговото отношение (Фил. 2:5). Той е учил Своите ученици на точно противоположните неща спрямо изказванията, записани в Корана: Ако бъдат сред вълци, т.е. сред врагове, те трябва въпреки всичко да постъпват винаги разумно и истинно: „Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите“ (Мт.10:16).

Нагоре