Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.07.2016 12:10 - Има ли наистина Бог?
Автор: dartanjan Категория: Други   
Прочетен: 702 Коментари: 2 Гласове:
2

Последна промяна: 31.07.2016 14:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Бог – вечно, несътворено същество?

В нашия всекидневен опит всичко изглежда има начало. Всъщност, научните закони показват, че дори нещата, които изглеждат непроменящи се през целия ни живот, като слънцето и другите звезди, всъщност се изхабяват. Слънцето изразходва своето гориво с милиони тонове в секунда – тъй като слънцето не може да трае вечно, то трябва да има начало. Същото може да се каже за цялата вселена.

Така че когато християните твърдят, че Богът на Библията е създал всички неща в живота и вселената, някои ще зададат онова, което изглежда като логичен въпрос: “Кой е създал Бога?”


Още първият стих на Библията заявява: “В началото Бог...” В тези думи няма опит да се докаже съществуването на Бога или да се намекне, че Бог има начало. Всъщност Библията изяснява на много места, че Бог е извън времето. Той е вечен, без начало или край. Той също знае всички неща, тъй като е безкраен разум.[1]

Но все пак логично ли е да приемаме съществуването на такова вечно същество? Може ли съвременната наука, произвела нашите компютърни технологии, космически совалки и постижения в медицината дори да допусне такава идея?

Какво трябва да търсим?

Какви доказателства трябва да очакваме да намерим, ако наистина имаше неограничен Бог, Който е създал всичко, както твърди Библията? Как бихме могли дори да разпознаем ръката на такъв всемогъщ Създател?

Библията твърди, че Бог знае всичко – Той е всезнаещ! Следователно, Той е безкраен разум. За да разпознаем Неговото дело, трябва да знаем как да разпознаваме доказателствата за делата на Неговия разум.

Как да разпознаем доказателствата за разум?

Защо учените се вълнуват толкова много, когато открият в някоя пещера каменни оръдия заедно с кости? Каменните оръдия показват белези на разум. Учените осъзнават, че тези оръдия не биха могли да се направят сами, а са плод на действието на разум. Така изследователите правилно заключават, че за направянето на тези оръдия е било нужно разумно същество.


По същия начин човек не може да погледне Великата китайска стена, Капитолия във Вашингтон или операта в Сидни, Австралия, и да заключи, че такива сгради са се появили след взривове в тухларна фабрика.

Нито някой ще повярва, че скулптурните бюстове на президенти на Маунт Ръшмор са плод на милиони години ерозия. Ние можем да разпознаваме разумния замисъл, доказателство за действието на разум. Навсякъде около нас виждаме направени от човека предмети – коли, самолети, компютри, стереоуредби, къщи, уреди и така нататък. И никой никога няма да предположи, че такива предмети са просто плод на време и случайност. Във всички тях има разумен замисъл. Никога няма да ни дойде наум, че металите оставени на себе си в крайна сметка ще се съберат в двигатели, скоростни кутии, колела и всички други сложни части необходими за производството на автомобил.

Този “аргумент на замисъла” често се свързва с името на Уилиям Пейли, англикански църковен служител, който пише по тази тема в края на осемнадесети век. Той е особено известен заради своя пример за часовника и часовникаря. Като разглежда сравнението между камък и часовник, той заключава, че “часовникът трябва да има часовникар; че по някое време и на някое място е трябвало да има занаятчия или занаятчии, които са го създали с предназначението, което виждаме, че той изпълнява; които са разбирали неговото устройство и са проектирали неговата употреба.”[2]

Следователно Пейли е вярвал, че точно както часовникът предполага часовникар, така и замисълът в живите същества предполага Разум. Макар да е вярвал в Бог, Който е създал всичко, неговият Бог е Велик Майстор, който сега е отделен от Своето създание, а не е личностният Бог на Библията.[3]

Но днес голяма част от населението, включително много водещи учени, вярва, че всички растения и животни, включително разумните инженери, които правят часовници, коли и т.н., са плод на еволюционен процес – не на Бог Създател.[4] Но тази позиция не може да бъде защитена, както ще видим.

Живите неща дават доказателства за замисъл!

Покойният Айзък Азимов, ревностен антикреационист, заявява, “Човекът има мозък с тегло 1.5 килограма, който, доколкото ни е известно, е най-сложната и подредена структура материя във вселената.”[5] Той е много по-сложен от най-сложния компютър построен някога. Не би ли било логично да приемем, че ако високоинтелигентният мозък на човека е замислил компютъра, тогава човешкият мозък също е плод на замисъл?

Учените, които отхвърлят идеята за Бог Създател също се съгласяват, че всички живи същества дават доказателства за замисъл. По същество те приемат аргумента за замисъла на Пейли, но не и Разума на Пейли. Например, д-р Майкъл Дентън, нехристиянски лекар и учен с докторат по молекулярна биология, заключава:

 

Именно тази универсалност на съвършенството, фактът, че навсякъде, където погледнем, в каквато и дълбочина да гледаме, намираме изящество и изобретателност с абсолютно превъзходно качество, е това, което воюва така силно против идеята за случайността.

Поставени редом с нивото на изобретателност и сложност изявявани от молекулната машина на живота, дори най-развитите от нашите човешки устройства изглеждат недодялани. Чувстваме се незначителни, както човек от неолита би се чувствал в присъствието на технологии от двадесети век.

Би било илюзия да смятаме, че онова, което знаем днес, е повече от само частица от пълния обхват на биологичната машина. В практически всяка област на фундаменталните биологични изследвания с ускоряващ се темп биват откривани все по-дълбоки нива на замисъл и сложност.[6]

Д-р Ричард Докинс, ръководител на катедрата “Чарлс Симони” за обществено разбиране на науката в Оксфордския университет е един от водещите говорители на еволюцията в света. Неговата известност е следствие от издаването на книги, включително Слепият часовникар, която защитава съвременната еволюционна теория и претендира, че веднъж завинаги е опровергала идеята за Бога Създател. Той казва, “Видяхме, че живите същества са твърде невероятни и твърде красиво ‘замислени,’ за да са се появили по случайност.”[7]

Няма съмнение, че дори най-ревностният атеист признава, че замисълът е очевиден в животните и растенията, които населяват нашата планета. Ако Докинс отхвърля “случайността” в замисъла, с какво замества “случайността,” ако не приема Бога Създател?

Тогава кой – или какво – е Дизайнерът?

Замисълът очевидно изисква дизайнер. За християнина замисълът, който виждаме навсякъде около нас, е напълно последователен с обяснението на Библията: “В началото Бог създаде небето и земята” (Битие 1:1), и “понеже чрез Него [Исус Христос] бе създадено всичко на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено” (Колосяни 1:16).

Но еволюционистите като Ричард Докинс, които признават замисъла в живите същества, отхвърлят идеята за какъвто и да е Дизайнер/Бог. Докинс заявява относно Пейли:

Аргументът на Пейли е изказан с ревностна искреност и е обусловен от най-доброто в биологичната наука по негово време, но е погрешен, славно и напълно погрешен. Аналогията между телескопа и окото, между часовника и живия организъм е лъжлива.[8]

Защо? Защото Докинс приписва замисъла на онова, което той нарича “слепите физични сили” и процесите на естествен отбор. Докинс пише:

Противно на всичко, което се вижда, единственият часовникар в природата са слепите физични сили, макар и действащи по много особен начин. Истинският часовникар предвижда напред: той проектира своите зъбни колелца и пружини и планира техните взаимовръзки с някаква бъдеща цел за тях в ума си. Естественият отбор, слепият, несъзнателен, автоматичен процес, който Дарвин открива, и който сега знам, че е обяснението за съществуването и привидно целенасочената форма на всеки живот, няма никакво предназначение в ума си. Той няма ум и няма поглед. Не планира за бъдещето. Няма никакво зрение, предвиждане, поглед. Ако може да се каже, че той играе ролята на часовникар в природата, то той е сляп часовникар [курсивът е мой].”[9]

Докинс обаче признава, че “колкото по невероятно е едно нещо от статистическа гледна точка, толкова по-малко можем да вярваме, че просто се е случило по сляпа случайност. Привидно, очевидната алтернатива на случайността е Разумен Създател.”[10]

Въпреки това той отхвърля идеята за Разумен Създател и вместо това предлага този “отговор”:

 

Отговорът на Дарвин е чрез постепенни, последователни промени от просто начало, от първоначални вещества, които са достатъчно прости, за да могат да се появят по случайност. Всяка следваща промяна в постепенния еволюционен процес е била достатъчно проста по отношение на предшественика си, за да може да е възникнала по случайност.

Но цялата последователност от натрупващи се стъпки не представлява нищо друго освен случаен процес, когато разглеждате сложността на окончателния резултат по отношение на първоначалната отправна точка. Процесът на натрупване е насочван от неслучайно оцеляване. Целта на тази глава е да покаже силата на този отбор на натрупване като същностно неслучаен процес.[11]

И така, по същество Докинс не прави нищо повече от това да настоява, че естественият отбор[12] и мутациите[13] заедно дават механизма за еволюционните процеси. Той вярва, че тези процеси са неслучайни и насочени. В действителност това е просто увъртян начин да се каже, че самата еволюция е създател.

Дали естественият отбор произвежда замисъл?

Животът е изграден върху информация. Голямо количество от тази информация се съдържа в молекулата на наследствеността, ДНК, която съставя гените на организма. Следователно да се твърди, че естественият отбор и мутациите са основните механизми на еволюционните процеси, човек трябва да покаже, че тези процеси произвеждат информацията отговорна за замисъла, който се вижда в живите същества.

Разбира се, всеки, който разбира основна биология, осъзнава, както Дарвин е осъзнавал, че естественият отбор е логичен процес, който всеки може да наблюдава. Но естественият отбор действа само на основата на информацията, която вече се съдържа в гените – той не произвежда нова информация.[14] Всъщност това съвпада с библейския разказ за произхода, че Бог създаде различни видове животни и растения, всяко да се размножава според вида си.

Истина е, че във всеки вид може да се наблюдава голямо разнообразие и да се видят последствията от естествения отбор. Например, вълци, койоти и динго са се развили с течение на времето като следствие от естествен отбор действащ на основата на информацията намираща се в гените на вида вълк/куче. Но идеята е, че не се произвежда никаква нова информация – тези разновидности на кучетата са се появили от пренареждане, събиране и разделяне на информацията в първоначалния кучешки вид. Никога не е наблюдавано един вид да се променя в напълно различен вид с информация, която преди не е съществувала.[15] Без разумна намеса за увеличаване на информацията, естественият отбор няма да работи като механизъм за еволюцията.

Дентън потвърждава това като казва:

Трябва силно да се подчертае, че еволюцията чрез естествен отбор е подобна на решаване на задачи без разумно ръководство, без каквато и да е разумна мисъл. Никоя дейност, в която има нещо разумно, не може да е подобна на еволюция чрез естествен отбор.[16]

Без начин да се увеличи информацията, естественият отбор няма да работи като механизъм за еволюцията. Еволюционистите ще се съгласят с това, но те вярват, че мутациите някак си дават новата информация, върху която да работи естественият отбор.

Могат ли мутациите да произведат нова информация?

Всъщност учените днес знаят, че отговорът е “не!” Д-р Ли Спетнър, високо квалифициран учен, който преподава теория на информацията и комуникациите в университета Джон Хопкинс, прави това напълно ясно в своята професионално написана и добре подкрепена с данни книга, Не по случайност:

В тази глава ще приведа няколко примера за еволюция, конкретно мутации, и ще покажа, че информацията не се е увеличила... Но от цялата литература, която съм прочел в областта на биологичните науки, никъде не съм открил мутация, която да добавя информация.[17]

Всички единични мутации на молекулно ниво, които са изследвани, намаляват генетичната информация, а не я увеличават.[18]

НДТ [неодарвинистката теория] е направена за да обясни как еволюцията е натрупала информацията за живота. Същностната биологична разлика между човека и бактерията е в информацията, която съдържат. Всички други биологични разлики следват от това. Човешкият геном има много повече информация от генома на бактерията. Информацията не може да се натрупва чрез мутации, които я губят. Никой бизнес не може да печели пари като губи пари малко по малко [курсивът е мой].[19]

Еволюционните учени нямат начин да избегнат това заключение, до което са достигнали много учени, включително д-р Спетнър. Мутациите не могат да работят като механизъм за еволюционния процес. Спетнър го обобщава по следния начин:

Неодарвинистите искат от нас да повярваме, че големите еволюционни промени могат да дойдат от последователност от малки събития, ако има достатъчно такива. Но ако всички тези събития губят информация, те не могат да бъдат стъпките в еволюцията, която НДТ се опитва да обясни, без значение колко много мутации има. Който си мисли, че макроеволюцията може да стане чрез мутации, които губят информация, е като търговец, който губи по малко пари при всяка сделка, но си мисли, че може да спечели от обема продажби... Досега не е наблюдавана нито една мутация, която да добавя дори малко информация към генома. Това определено показва, че милионите по милиони мутации, които теорията изисква, не съществуват. Може и въобще да ги няма. Неуспехът да се наблюдава дори една мутация, която добавя информация, е повече от просто неуспех да се намери подкрепа за теорията. Той е доказателство против теорията. Тук имаме сериозно предизвикателство срещу неодарвинистката теория [курсивът мой].[20]

Това също се потвърждава от д-р Вернер Гит, директор и преподавател в Германския федерален институт по физика и технологии. Отговаряйки на въпроса, “Може ли чрез мутации да се появи нова информация?”, той казва:

Тази идея е централна при представянето на еволюцията, но мутациите могат да предизвикат промени само в съществуващата информация. Не може да има увеличаване на информацията, и като цяло последствията са вредни. Не могат да възникнат нови инструкции за нови функции или органи; мутациите не могат да бъдат източник на нова (съзидателна) информация [курсивът мой].[21]

Така че ако естественият отбор и мутациите бъдат премахнати като механизми за получаване на информацията и замисъла на живите същества, тогава трябва да се намери друг източник.

Но за онези, които отхвърлят Бога Създател като източник на информация, има дори по-основни проблеми.

Още проблеми!

Представете си, че седите в самолет Боинг 747 и четете книга за устройството на този превъзходен самолет. Удивен сте от факта, че тази летяща машина е направена от шест милиона части – но веднага осъзнавате, че никоя от тези части не може да лети сама по себе си. Осъзнаването на това може да е доста смущаващо, ако летите с 800 километра в час на височина 10,000 метра.

Но можете да се утешите от факта, че макар нито една от частите на самолета не може да лети сама по себе си, когато са сглобени в една машина, тя лети.

Можем да използваме устройството на самолета като аналогия, за да разберем основните механизми на биохимията на клетките, която дава на организма способност да функционира.

Учените са открили, че вътре в клетките има хиляди така наречени “биохимични машини.” Например, можем да посочим способността на клетката да усеща светлина и да я превръща в електрически импулси. Но онова, което учените едно време са смятали за прост процес вътре в клетката, усещането на светлина и превръщането ѝ в електрически импулси, е всъщност много сложно събитие. За да може дори само този единствен пример да работи, многобройни съставки трябва да се намират на правилните места, в правилното време, в правилната концентрация – иначе той просто няма да работи. С други думи, точно както всички части на Боинг 747 трябва да сглобени преди да може да полети, така всички части на тези “биохимични машини” в клетките трябва да са си на мястото, иначе не могат да функционират. А в една единствена клетка има буквално хиляди такива “машини,” които са жизнено важни за нейното действие.

Какво означава това? Напълно просто, еволюцията от химически вещества в живи системи е невъзможна.

Днес учените знаят, че животът е изграден върху тези “машини.” Д-р Майкъл Бехе, преподавател по биохимия в университета Лехай в Пенсилвания, описва тези “биохимични машини” като примери за “неразложима сложност”:

Сега е ред да бъде притеснена основополагащата наука на живота, съвременната биохимия. Простотата, която преди се очакваше да бъде основата за живота, се оказа несъществуваща; вместо нея виждаме клетката населявана от системи на ужасяваща, неразложима сложност. Последващото от това осъзнаване, че животът е замислен от разум, е стряскащо за нас, които живеем в двадесети век, свикнали да гледаме на живота като следствие от прости природни закони. Но и други векове са имали своите изненади, и няма причина да предполагаме, че ние ще ги избегнем [курсивът мой].[22]



За да поясним още повече това, помислете си за смачкан комар.

Помислете върху следния въпрос: Защо комарът умира от смачкването? Разбирате ли, смачканият комар има всички химически съединения на живота, за които еволюционистът може да се надява, че са били в първобитната супа. Но ние знаем, че нищо няма да еволюира от тази комарова “супа.” Тогава защо комарът е мъртъв? Защото като го смачкате, вие го дезорганизирате.

Веднъж като “машината” на комара е унищожена, организмът вече не може да съществува. На клетъчно ниво трябва да съществуват буквално хиляди “машини,” за да може животът да бъде въобще възможен. Това означава, че еволюцията от химически съединения е невъзможна. Еволюционистът Докинс признава този проблем с необходимостта от “машини” от самото начало, когато заявява:

Копирната машина е способна да копира своите собствени инструкции, но не е в състояние да се появи в съществувание от само себе си. Биоморфите лесно се размножават в средата осигурена от подходящо написана компютърна програма, но не могат да напишат своя собствена програма, нито да построят компютър, който да я изпълни. Теорията за слепия часовникар е изключително мощна, ако ни е позволено да предположим размножаване и следователно натрупващ се отбор. Но ако размножаването се нуждае от сложни машини, тъй като единственият известен начин сложните машини да се появят е натрупващият се отбор, тогава имаме проблем.[23]

Наистина е проблем! Колкото повече разглеждаме действието на живота, толкова по-сложен става той, и толкова повече виждаме, че животът не може да се появи сам по себе си. Животът не само изисква източник на информация, но и сложните “машини” на химията на живота трябва да съществуват от самото начало.

И още по-голям проблем!

Някои учени и образователни дейци се опитват да се справят с горните проблеми като разсъждават, че ако всички химически съединения, които съставят молекулата на наследствеността (и информацията, която тя съдържа), са се събрали в даден момент в миналото, животът е могъл да започне.

Животът е изграден на основата на информация. Всъщност, дори само в една от трилионите клетки, които съставят човешкото тяло, количеството информация в нейните гени може да изпълни поне 1000 книги от по 500 страници печатна информация. Учените сега смятат, че дори това е доста принизена преценка.

Откъде е дошла цялата тази информация? Някои се опитват да я обясняват по следния начин: представете си професор, който взема всички букви на азбуката, A-Z, и ги поставя в шапка. Той след това подава шапката на различни студенти в своя клас и кани някои от тях да изберат някоя случайна буква.

За нас е лесно да видим вероятността (колкото и далечна да изглежда) трима студенти поред да изберат В, след това А и накрая Т. Съберете ги заедно и ще получите английската дума BAT. Така, заключава професорът, ако се даде достатъчно време, без значение колко невероятно изглежда, винаги има вероятност да се образуват последователности от думи, които съставляват изречения, и в края на краищата да се състави цяла енциклопедия. Така студентите биват подвеждани да вярват, че в еволюцията на живота от химически съединения не е необходим никакъв разум. Ако молекулите са се събрали в правилния ред за такива съединения като ДНК, тогава животът би могъл да започне.

На повърхността това изглежда като логичен аргумент. Обаче, в тази аналогия има един основен, фатален проблем. Последователността от букви, BAT, е дума за кого? За някой, който говори английски, или холандски, или френски, или немски, или китайски? Тя е дума само за някой, който говори езика. С други думи, редът на буквите няма смисъл, освен ако вече няма езикова система и система за превод, които да направят реда да има смисъл.

В ДНК на клетката редът на молекулите също е безсмислен, освен че в биохимията на клетката има езикова система (други молекули), която прави реда да има смисъл. Без езиковата система ДНК не носи никакъв смисъл, а без ДНК езиковата система няма да работи. Другото усложнение е, че езиковата система, която чете реда на молекулите в ДНК, е сама по себе си определена от ДНК. Това е още една от онези “машини,” които трябва да съществуват и да са напълно образувани още от самото начало, иначе животът няма да работи!

Може ли информация да се образува от неинформация?

Вече показахме, че информацията не може да дойде от мутации, така нареченият механизъм на еволюцията, но дали има някакъв друг възможен начин информацията да се образува от материята?

Д-р Вернер Гит изяснява, че едно от нещата, които със сигурност знаем от науката, е, че информацията не може да се появи от неподредено състояние по случайност. Винаги е нужна (повече) информация за да се образува информация, и в крайна сметка информация е плод на разум:

Кодовата система винаги е плод на умствен процес (изисква разумен произход или създател) . . . Трябва да се подчертае, че сама по себе си материята не е способна да създаде никакъв код. Целият ни опит показва, че е необходимо мислещо същество, което съзнателно упражнява своята свободна воля, познание и творчество.[24]

Няма известен природен закон, по който материята да може да произведе информация, нито е известен някакъв физически процес или материално явление, което може да направи това.[25]

Не е познат никакъв природен закон, никакъв процес и никаква последователност от събития, които могат да направят информацията да се зароди сама в материята.[26]

Тогава кой е източникът на информацията?

Следователно можем да заключим, че огромното количество информация в живите същества трябва да е дошло от самото начало от разум, който трябва далеч да превъзхожда нашия разум. Но тогава някои ще кажат, че такъв източник трябва да е бил причинен от нещо с дори по-голяма информация/разум.

Но ако разсъждават по този начин, можем да попитаме откъде е дошъл и този по-голям източник на информация/разум. И откъде е дошъл и следващият? Можем да екстраполираме до безкрайност, освен ако има източник на безкраен разум, отвъд нашето ограничено разбиране. Но не е ли именно това, което Библията показва, когато четем, “В началото Бог...”? Богът на Библията не е обвързан от ограничения във време, пространство или каквото и да било друго.

Дори Ричард Докинс признава това:

 

Веднъж като позволим просто да постулираме организирана сложност, дори да е само организираната сложност на размножителната машина ДНК/белтъци, относително лесно е да я използваме като генератор на още организирана сложност. Голяма част от тази книга е именно относно това. Но разбира се, всеки Бог способен разумно да замисли нещо толкова сложно като размножителната машина ДНК/белтъци, трябва да е поне толкова сложен и организиран като самата тази машина.

Още повече ако предположим, че той освен всичко е способен на такива сложни функции като да чува молитви и да прощава грехове. Да обясняваме произхода на машината ДНК/белтъци като се позоваваме на свръхестествен Създател означава да не обясняваме нищо, защото това би оставило необясним произхода на Създателя. Трябва да кажете нещо като, “Бог винаги е съществувал,” и ако си позволите такъв ленив изход от ситуацията, можете просто да кажете, “ДНК винаги е съществувала,” или “Животът винаги е съществувал,” и с това да приключите.[27]

Тогава каква е логически обоснованата позиция? Дали е че материята е съществувала вечно (или се е появила без никаква причина), и след това сама по себе си се е подредила в информационни системи, противно на всичко наблюдавано в истинската наука? Или че вечно Същество, Богът на Библията, източникът на безграничен разум,[28] е създал информационни системи за съществуването на живота, което е в съгласие с истинската наука?

Ако истинската наука подкрепя твърденията на Библията за вечен Създател Бог, тогава защо това не се приема с готовност? Майкъл Бехе отговаря със следното:

Четвъртата и най-могъща причина за нежеланието на науката да приеме теорията за разумния дизайн е също основана на философски съображения. Много хора, включително мнозина важни и уважавани учени, просто не искат да има нещо отвъд природата. Те не искат някакво свръхестествено същество да упражнява въздействие върху природата, без значение колко кратко или съзидателно да е било това въздействие. С други думи . . . те внасят в своята наука a priori философско посвещение, което ограничава какви обяснения биха приели относно физическия свят. Понякога това води до доста странно поведение.[29]

Същината на проблема е в следното: ако приемем, че има Бог, Който ни е създал, тогава този същият Бог също ни и притежава. Ако този Бог е Богът на Библията, Той ни притежава и следователно има правото да определя правилата, по които да живеем. Още по-важно, Той също ни казва в Библията, че сме в бунт против Него, нашия Създател. Поради този бунт (наречен грях) нашите физически тела са осъдени на смърт;  Но добрата новина е, че нашият Създател ни е дал средство за избавление за греха на непокорството, така че онези, които дойдат при Него във вяра и покаяние за своя грях, могат да получат прошката на святия Бог и да прекарат вечността с Него.

Бог е основата на науката и разума

Както казахме преди, Библията приема съществуването на Бога за даденост. Тя никога не се опитва да докаже съществуването на Бога, и има много добра причина за това. Когато се опитваме логически да докажем едно нещо, ние показваме, че то трябва да бъде вярно, защото логически следва от някакъв авторитет. Но няма по-висш авторитет от Бога и Неговото Слово. Бог знае абсолютно всичко. Така че е логически обосновано да основаваме нашия мироглед върху онова, което Бог е писал в Своето Слово.

Някои хора казват, че е ненаучно да започваме от Божието Слово. Но в действителност нищо не може да бъде по-далеч от истината. Вярата в Бога всъщност е в основата на логическото мислене и научните изследвания. Помислете върху това: Защо въобще е възможно да разсъждаваме логично? Има закони на логиката, които използваме, когато разсъждаваме. Например, законът за непротиворечието, който заявява, че не можете да имате “А” и “не-А” едновременно и в едно и също взаимоотношение. Всички ние “знаем,” че това е вярно. Но защо е вярно, и как го знаем?

Библията обяснява това: Бог е последователен. Той не противоречи на Себе Си, и следователно този закон следва от Божието естество. И Бог ни е направил по Своя образ; така че ние инстинктивно знаем този закон. Той е втъкан в нас. Логичното мислене е възможно, защото Бог е логичен и ни е направил по Своя образ. (Разбира се, поради Проклятието ние понякога допускаме грешки в логиката си.)

Но ако вселената просто се е появила по случайност, тогава защо да е възможно логическото мислене? Ако моят мозък е само плод на мутации (насочвани само от естествения отбор), тогава кое ве кара да смятам, че той може да определя кое е истина? Светският еволюционен мироглед не може да обясни съществуването на логическо мислене.

По същия начин, само библейския мироглед може истински да обясни съществуването на науката – изследването на природния свят. Науката зависи от факта, че вселената се покорява на подредени закони, които не се променят произволно. Но защо е така? Ако вселената е просто случайност, защо да се покорява на логични, подредени закони – или на каквито и да е закони? И защо тези закони да не се променят постоянно, тъй като толкова много други неща се променят?

Библията обяснява това. Има подредени закони, защото един логичен Законодател държи вселената логично и последователно. Бог не се променя; и следователно Той държи вселената последователно. Само библейският мироглед може да обясни съществуването на науката и технологиите.

Но дали това означава, че нехристиянинът не е способен да разсъждава логично или да се занимава с наука? Въобще не. Но той е непоследователен. Нехристиянинът трябва да “вземе назаем” горните библейски принципи, за да се занимава с наука, или да разсъждава рационално. Но това е непоследователно. Невярващият трябва да използва библейски идеи за да използва наука или логика, а в същото време отрича, че Библията е истинна.

И така, който е създал Бога?

По самото си определение, вечното Същество е съществувало вечно – никой не Го е създал. Бог е Самосъществуващият – великият “Аз съм” на Библията.[30] Той е извън времето; всъщност, Той е създал времето. Мислете за това по следния начин: всичко, което има начало, изисква причина. Вселената има начало и следователно трябва да има причина. Но Бог няма начало, тъй като е извън времето. Следователно Бог не се нуждае от причина. Няма нищо нелогично в това да има вечно Същество, което винаги е съществувало, макар и това да е трудно за осъзнаване.

Можете да възразите, “Но това означава, че трябва да го приема чрез вяра, тъй като не мога да го осъзная напълно.”

В книгата Евреи четем: “А без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото който идва при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава тия, които го търсят.” (11:6).

Тогава каква точно вяра е християнството? То не е сляпа вяра, както някои си мислят. Всъщност, именно еволюционистите, които отричат Създателя, са които имат сляпа “вяра.”[31] Те трябва да вярват в нещо (т.е. че информацията може да се появи от неподредено състояние по случайност), което противоречи на истинската наука.

Но Христос чрез Святия Дух в действителност отваря очите на християните, за да могат да видят, че тяхната вяра е истинна.[32] Християнската вяра е логично обоснована вяра. Затова Библията показва много ясно, че който не вярва в Бога, няма извинение: “Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така че остават без извинение” (Римляни 1:20).

Как знаем, че Създателят е именно Богът на Библията?

Можете да вярвате на идеите на несъвършените хора, че няма Бог, или да вярвате на съвършеното Божие Слово, 66-те книги на Библията, че има Бог. Идеята е проста: въпрос на вяра – има Бог или няма Бог. Вълнуващото нещо в това да бъдеш християнин е да знаеш, че Библията не е просто поредната религиозна книга, а е Словото на Бога Създател, както тя самата твърди.[33]

Само Библията обяснява защо има понятия за красиво и грозно; защо има живот и смърт; защо има здраве и болести; защо има любов и омраза. Само Библията дава истинно и надеждно описание на произхода на всички основни съставки на живота и на цялата вселена.

Библейските исторически описания са многократно потвърдени от археологията, биологията, геологията и астрономията. В нейните страници никога не е била намирана погрешна информация, макар да е била писана в продължение на стотици години от много различни автори, всеки вдъхновен от Святия Дух.

Учени в много различни области са произвели стотици книги и лекции защитаващи истинността на Библията и нейното твърдение, че е откровение към нас от нашия Създател. Тя не само ни казва кои сме и откъде сме дошли, но също споделя добрата вест как можем да прекараме вечността с нашия Господ и Спасител. Направете тази първа стъпка и положете своята вяра в Бога и Неговото Слово.

[1] Псалм 90:2; 106:48; 147:5. Забележете, че само нещата, които имат начало, трябва да имат причина. Виж J. Sarfati, If God created the universe, then who created God? TJ 12(1):20-22, 1998.

[2] W. Paley, Natural Theology: or Evidences of the Existence and Attributes of the Deity, Collected from the Appearances of Nature, reprinted in 1972 by St. Thomas Press, Houston, Texas, 3.

[3] I. Taylor, In the Minds of Men, TFE Publishing, Toronto, Canada, 1991, 121.

[4] Това е процесът, чрез който животът предполагаемо е възникнал от неживот. В продължение на дълги периоди от време различни животни и растения предполагаемо са се развили като следствие от малки промени, които водят до нарастване на генетичната информация. Например, еволюционистите предполагат, че рибите са се развили в земноводни, земноводните във влечуги, влечугите са еволюирали в птици и бозайници. В крайна сметка човекът е еволюирал от един и същи прародител с маймуните.

[5] I. Asimov, In the game of energy and thermodynamics you can’t even break even, Smithsonian, June 1970, 10.

[6] M. Denton, Evolution: A Theory in Crisis, Adler & Adler Publishers, Bethesda, Maryland, 1986, 32.

[7] R. Dawkins, The Blind Watchmaker, W. W. Norton & Co., New York, 1987, 43.

[8] Ibid., 5.

[9] Ibid., 5.

[10] R. Dawkins, The necessity of Darwinism, New Scientist 94:130, 1982.

[11] Dawkins, The Blind Watchmaker, 43.

[12] Д-р Гари Паркър, креационист, твърди, че естественият отбор е реалност, но действа като “запазващо средство” и няма нищо общо с промяната от един организъм с друг. “Естественият отбор е само един от процесите, които действат в нашия покварен свят, за да могат създадените видове наистина да се разпространят по цялата Земя в цялото ѝ екологично и географско разнообразие (често в наши дни въпреки човешкото замърсяване).” G. Parker, Creation: Facts of Life, Master Books, Green Forest, Arkansas, 1994, 75.

“[Ричард] Левонтин е еволюционист и откровен антикреационист, но той честно признава същите ограничения на естествения отбор както и креационистите: ‘...по същество естественият отбор действа за да даде на организмите способност да поддържат своето състояние на адаптация, а не да го подобряват.’ Естественият отбор не води непрекъснато подобрение (еволюция); той само помага за запазване на характеристиките, които организмите вече имат (сътворение). Левонтин също отбелязва, че изчезналите видове изглеждат също толкова пригодени да оцеляват както и съвременните, и затова добавя: ‘...в дълъг период от време естественият отбор не изглежда да подобрява вероятността за оцеляване на вида, а само му позволява да се съобразява с постоянно променящата се среда.’”

“Изглежда естественият отбор работи само защото всеки вид е бил създаден с достатъчно разнообразие за да се умножава и пълни земята в цялото ѝ екологично и географско разнообразие.” G. Parker, Creation: Facts of Life, 84-86.

автори:
Кен Хам, Джейсън Ла

Виж също C. Wieland, Stones and Bones, Creation Science Foundation, Acacia Ridge D.C., Queensland, Australia, 1995, 18-20.

[13] “В края на краищата мутациите са само промени във вече съществуващи гени,” G. Parker, Creation: Facts of Life, 103.

“В статия, която парадоксално е озаглавена ‘Механизмите на еволюцията,’ Франсиско Аяла определя мутациите като ‘грешка’ в ДНК.” G. Parker, Creation: Facts of Life, 99.

Виж също C. Wieland, Stones and Bones, 18-25.

[14] L. P. Lester and R. G. Bohlin, The Natural Limits to Biological Change, Probe Books, Dallas, 1989, 175-176.

[15] Например, въпреки многото недоказани твърдения за противното от еволюционист, никой никога не е наблюдавал промяна на влечуго в птица. Класическият пример показван от някои еволюционисти като “междинно” създание, археоптерикс, сега е отхвърляно от мнозина еволюционисти.

[16] M. Denton, Evolution: A Theory in Crisis, 317.

[17] L. Spetner, Not By Chance, The Judaica Press, Brooklyn, New York, 1997, 131-132.

[18] Ibid., 138

[19] Ibid., 143.

[20] Ibid., 159-160

[21] W. Gitt, In the Beginning Was Information, Master Books, Green Forest, Arkansas, 2006, 127.




Гласувай:
2
0



1. sestra - Впрочем
31.07.2016 22:56
най-удивително простото доказателство за разум, и то разум на творци, създадени "по образ и подобие на своя Създател" е не откриването на сечива сред костите, а на рисунки, скулптури и музикални инструменти - атрибути на творчески процес в едно толкова далечно и очевидно ранно за човеците време, когато не е сигурно дори, че са имали разговорен език.
цитирай
2. krumbelosvet - О, сестра,
01.08.2016 02:59
Творчество не е само художественото.
А безкрайно знание не е всезнание, защото има безкрайност на първа, втора и т.н. степени.
Хареса ми напомнянето за първите думи на Библията - "В нечалото Бог сътвори...". Значи, още с първите думи тая книга ОТКАЗВА, честно отказва, да се занимава с въпроса за произхода на Бога.
Благодарен съм на автора, че повдига вечните въпроси в нашето УСКОРЯВАЩО СЕ. време
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: dartanjan
Категория: Политика
Прочетен: 81516
Постинги: 236
Коментари: 84
Гласове: 121
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930