Още от самото начало на човешката история, сатана насочил усилията си да измами нашата раса. Този, който предизвикал бунта в небето, желаел да накара земните жители да се свържат с него във воюването му срещу Божието управление. Адам и Ева били съвършено щастливи в покорство на Божия закон. Този факт бил трайно свидетелство против твърдението, отстоявано от сатана в небето, че Божият закон бил деспотичен и против доброто на Неговите създания. Освен това, завистта на сатана растяла все повече и повече, докато гледал красивият дом, приготвен за безгрешната двойка. Той решил да причини падението им, за да може, когато ги отдели от Бога и ги подчини под своя власт, да спечели земята за свое притежание и да установи своето царство, като опозиция на Превъзвишеният.

Ако сатана беше разкрил истинския си характер, щеше веднага да бъде отблъснат, защото Адам и Ева били предупредени за този опасен враг; но той работел в тъмното, криел целта си, така че да може по-успешно да изпълни намерението си. Използвайки змията за свой посредник – по онова време, творение с пленителна външност - той се обърнал към Ева: "Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?" (Битие 3:1). Ако Ева се бе въздържала да влиза в спор с изкусителя, щяла да бъде в безопасност; но тя дръзнала да разговаря с него и паднала като жертва в капана му. По този начин, много хора биват побеждавани и днес. Те се съмняват и оспорват Божиите изисквания; и вместо да се покоряват на Божествените заповеди, приемат човешки теории, които обаче прикриват хитростите на сатана.
"Жената отговори на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем, но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. А змията каза на жената: Никак няма да умрете, но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото." (Битие 3:2-5). Той заявил, че ще станат като Бога, ще притежават по-голяма мъдрост от сегашната и ще станат с по-висше естество. Ева отстъпила пред изкушението; и под нейно влияние, Адам бил въведен в грях. Те приели думите на змията, че Бог всъщност е нямал предвид това, което е казал; осъмнили се в своя Създател и си помислили, че Той ограничава свободата им, а те можели да придобият голяма мъдрост и издигане чрез нарушаване на Неговия закон.

Но как Адам, след като съгрешил, открил значението на думите: "в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш" ? Открил ли той, че те означават точно това, което сатана го накарал да повярва - достигане на едно много по-възвишено ниво на съществуване? Ако това било така, тогава наистина чрез съгрешаването си, той щял да постигне голямо добруване и сатана щял да докаже, че е спечелил расата. Но не това открил Адам, че било значението на божествената присъда. Бог заявил, че като наказание за греха му, човекът щял да се върне в земята, откъдето бил взет: "понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш." (Битие 3:19). Думите на сатана: "ще ви се отворят очите", се оказали верни само в един смисъл: След като Адам и Ева не послушали Бога, очите им се отворили, за да различат своята глупост; до този момент те не познавали злото, а сега се наложило да вкусят от горчивия плод на прегрешението.

В средата на Едем растяло дървото на живота, чиито плодове съдържали силата на вечния живот. Ако Адам бе останал послушен на Бога, той щял да продължи да се радва на свободен достъп до това дърво и щял да живее вечно. Но, когато съгрешил, той бил отделен от възможността да вземе от плодовете на дървото на живота и станал смъртен човек. Тази божествена присъда: "понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш" ,показва категоричното угасване на живота.

Безсмъртието, обещано на човека при условие на послушание, било изгубено чрез съгрешаването. Адам не можел да предаде на своето поколение това, което самият той не притежавал; и нямало да има никаква надежда за падналата раса, ако Бог, чрез жертвата на Своя Син, не бе направил безсмъртието достъпно за тях. Докато "смъртта мина във всички човеци, понеже всички съгрешиха" ,Христос "извади наяве живот и безсмъртие чрез благовестието." (Римляни 5:12); (2 Тимотей 1:10). И само чрез Христос можем да получим безсмъртие. Исус казва: " Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не слуша Сина, няма да види живот." (Йоан 3:36). Всеки човек може да получи това безценно благословение, ако спази условията. Всички, "които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие," ще получат "вечен живот." (Римляни 2:7).

Единственият, който обещал на Адам живот в непослушание, бил големият измамник. Думите на змията към Ева в Едем - "никак няма да умрете" - били първата изговорена някога проповед относно безсмъртието на душата. И все пак, това изявление, почиващо единствено върху авторитета на сатана, отеква от амвоните на християните и е прието от по-голяма част от човечеството със същата готовност, с която бе прието от нашите първи родители. Смисълът на Божествената присъда: "Душата, която греши, тя ще умре" (Езекиил 18:20), е променен да звучи така: Душата, която греши, няма да умре, но ще живее вечно. Не можем да не се учудваме на странното заслепение, което прави хората толкова доверчиви към думите на сатана и така невярващи по отношение на Божиите думи.
Ако на човека след грехопадението, му бе позволен свободен достъп до дървото на живота, той щеше да живее вечно и така грехът щеше да стане безсмъртен. Но херувим и пламенен меч пазели "пътя към дървото на живота" (Битие 3:24), и на никого от семейството на Адам не било позволено да премине бариерата и да вземе от плодовете на дървото. Затова няма безсмъртен грешник.

Но след грехопадението, сатана заповядал на своите ангели да положат специални усилия да втълпят вярата в естественото човешко безсмъртие; и убедили хората да приемат тази грешна идея, като ги водят до заключението, че грешникът щял да живее в безкрайна мъка. Тук князът на тъмнината, работейки чрез агентите си, представя Бог като отмъстителен тиран, заявявайки че Той хвърля в ада всички, от които не е доволен, и ги кара винаги да чувстват Неговия гняв; и така, докато те страдат в неизразима болка и се гърчат във вечни пламъци, техният Създател гледа надолу към тях със задоволство.

Така сатана облича Създателя и Благодетеля на човечеството в собствените си качества. Жестокостта е сатанинска. Бог е любов; и всичко, което Той създаде е било чисто, свято и приятно, докато грехът не бил вкаран от първия голям бунтовник в света. Сам сатана е врагът, който изкушава човека да съгреши, а след това го унищожава, ако може; и когато е уверен в жертвата си, тържествува над руините, които е оставил. Ако му беше позволено, щеше да завлече цялата раса в мрежата си. Ако не беше застъпничеството на божествената сила, нито един син или дъщеря на Адам нямаше да могат да избегнат от неговата примка.

Сатана и днес се старае да победи хората, както победи нашите първи родители, като разклати доверието им в техния Създател и ги накара да се съмняват в мъдростта на Неговото управление и в справедливостта на законите Му. Сатана и неговите пратеници представиха Бога като по-лош дори и от самите тях, за да оправдаят собствената си злоба и недоволство. Големият измамник полага усилия да прехвърли собствената си ужасна жестокост на характера си върху нашия небесен Баща, така че да може сам той да се представи като ужасно наскърбен за своето изгонване от небето, защото не се е подчинил на един толкова несправедлив господар. Той представя пред света свободата, на която хорат могат да се радват под неговата спокойна власт, в контраст с принудата от суровите закони на Йехова. Така успява да примами души далеч от верността им в Бог.

Колко несъвместимо с всяко чувство на любов и милост и дори с чувството ни за справедливост е доктрината, че мъртвите грешници са мъчени с огън и сяра във вечно горящия ад; това означава, че за краткия си земен живот, те трябва да страдат, докато Бог е жив. И все пак, това учение е широко проповядвано и все още се въплъщава в много от символите на християнския свят. Един образован доктор по теология каза: "Видът на адовите мъчения ще въздигне щастието на светиите завинаги. Когато видят другите, които са от същото естество и родени при същите обстоятелства, потопени в такова страдание, а те са толкова отличени, това ще ги накара да почувстват колко са щастливи." А друг е използвал следните думи: "Докато присъдата се изпълнява вечно над определените да понесат Божия гняв, димът от тяхното мъчение ще се издига вечно пред определените за милостта, които, като са избегнали страданието, ще кажат: Амин, Алилуя! Слава на Господа!"

Къде по страниците на Божието Слово можем да открием такова учение?Ще изгубят ли спасените в небето всяко чувство на жалост и състрадание, дори чувствата на обикновените хора? Ще бъдат ли те заменени с безразличието на стоицизма и жестокостта на грубиянина? Не, не, Божията Книга не учи това. Онези, които представят възгледи като цитатите по-горе, може да са образовани и дори почитани хора, но са заблудени от софистиката на сатана. Той ги кара погрешно да разбират неоспоримите думи на Писанието, придавайки им тон на язвителност и злоба, които подобават на сатана, но не и на нашия Създател. "Заклевам се в живота Си, казва Господ Йехова, не благоволя в смъртта на нечестивия, а нечестивият да се върне от пътя си и да живее. Върнете се, върнете се от лошите си пътища, защо да умрете?"( Езекиил 33:11).

Какво ще спечели Бог, ако приемем, че се наслаждава да вижда бeзкрайните мъчения; че се забавлява от стенанията, писъците и проклятията на страдащите създания, които държи в пламъците на ада? Могат ли тези ужасни звуци да бъдат музика в ухото на Безграничната любов? Набляга се на това, че наказанието за безкрайно страдание на грешните ще покаже Божията омраза към греха като зло, което е пагубно за мира и реда във вселената. О, ужасно богохулство! Сякаш Божията омраза към греха е причина той да бъде овековечен. Защото, според ученията на тези теолози, продължителното мъчение без надежда за милост подлудява злочестите жертви и докато те изливат яростта си в клетви и богохулства, завинаги увеличават своя товар от вина. Божията слава не изпъква от така овековечения постоянно нарастващ грях през безкрайните векове.

Извън силата на човешкия ум е да прецени злото, нанесено от ерестта на вечното мъчение. Религията на Библията, пълна с любов и доброта и изобилстваща със състрадание, е помрачена от суеверието и облечена в терор. Когато размислим в какви фалшиви цветове сатана е обрисувал Божия характер, ще се учудим ли, че хората се боят от нашия милостив Създател, ужасяват се от Него и дори Го мразят? Ужасният образ на Бога, разпространил се над света чрез ученията от амвоните, е създал хиляди, да, милиони скептици и атеисти.
Теорията за вечните мъчения е една от фалшивите доктрини, които съставят виното на гнусотата на Вавилон, от което той принуждава всички народи да пият. (Откровение 14:8);(Откровение 17:2). Това, че служителите на Христос са приели ерестта и са я оповестили от святите амвони, е наистина мистерия. Те я приели от Рим, както приели и фалишивият ден за поклонение на Бога - неделята. Вярно, че тя била преподавана от велики и добри мъже, но светлината по този въпрос не бе стигнал до тях, както е стигнала до нас. Те били отговорни само за светлината, която била открита в тяхното време, а ние отговаряме за светлината, която е открита в наши дни. Ако се отвърнем от свидетелството на Божието Слово и приемем фалшиви учения, защото бащите ни са ги предали, попадаме под присъдата, произнесена над Вавилон и пием виното на неговата гнусота.

Голяма група хора, които се възмущават от учението за вечното мъчение, правят обратната грешка. Те приемат, че Писанията представят Бога като същество на любов и състрадание и не могат да повярват, че Той ще предаде творенията Си на огъня на един вечногорящ ад. Но твърдейки, че душата е естествено безсмъртна, те не виждат друга възможност освен да заключат, че цялото човечество накрая ще бъде спасено. Мнозина считат заплахите на Библията предназначени само да сплашат хората да се покоряват, но не и, че ще бъдат буквално изпълнени. Така грешникът може да живее с егоистичните си желания, без да зачита Божиите изисквания, и все пак в края да очаква да получи Неговата благосклонност. Такова учение, което фамилиарничи с Божията милост и пренебрегва Неговата справедливост, угажда на плътското сърце и насърчава грешниците в неправдите им.

За да покажем как вярващите в едно световно спасение изопачават Писанията, за да подкрепят своите унищожаващи душата догми, е необходимо само да се позовем на техните собствени изказвания. На погребението на един невярващ млад човек, който починал внезапно при инцидент, един служител, проповядващ световното спасение, избрал за свой текст от Писанието изказването относно Давид: "защото се беше утешил за смъртта на Амнон."(2 Царе 13:39).

"Често ме питат", казал говорителят, "каква ще бъде съдбата на онези, които напускат света в грях, които примерно умират в пияно състояние или с алени петна по дрехите си след престъплението им, или умират, както този млад човек, който никога не е изповядвал или преживявал религиозна опитност. Достатъчно е само да погледнем Писанията - техният отговор ще разреши ужасния проблем. Амнон бил извънредно грешен, бил непокаян, опил се с вино и докато бил все още пиян, бил убит. Давид бил Божий пророк, той вероятно е знаел дали раждането на Амнон е щяло да бъде за зло или за добро. Какви били думите на сърцето му?

"А душата на цар Давид чезнеше по Авесалом, защото се беше утешил за смъртта на Амнон."(2 Царе 13: 39).

"И какво е заключението от този стих? Не е ли това, че безкрайното мъчение не е част от неговата религиозна вяра? И така, ние смятаме, че тук е разкрит тържественият аргумент в подкрепа на по-приятното, по-осветеното, по-доброжелателното предположение за окончателното световно очистване и мир. Той се утешил, когато разбрал, че синът му е мъртъв. И защо? Защото с пророческо око той можел да погледне напред в славното бъдеще, където синът му е далеч от всякакви изкушения, освободен от ограниченията и очистен от покварата на греха, и след като бъде достатъчно осветен, е приет в събранието на въздигнатите и радостни духове. Неговата единствена утеха била, че отдалечен от сегашното си състояние на грях и страдание, неговият възлюбен син е отишъл там, където най-възвишеният полъх на Святия Дух ще дойде над помрачената му душа; където умът му ще бъде отворен за небесната мъдрост и сладкото обаяние на безсмъртната любов, и така ще бъде подготвен за святото естество на радост с останалото общество на небесното наследство.

"В хода на тези мисли се подразбира, че спасението не зависи от нищо, което можем да направим в този живот, нито от сегашната ни вяра или от сегашното изповядване на някаква религия."

По този начин самозваният Христов служител повтаря лъжата, изговорена от змията в Едем: "Никак няма да умрете." " В деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога." Той заявява, че най-безчестният грешник - убиецът, крадецът и прелюбодеецът - след смъртта си ще бъде подготвен да влезе в безсмъртното блаженство.

И откъде вади тези свои заключения изопачителят на Писанията? От едно-единствено изречение, изразяващо смирението на Давид пред волята на Провидението. Душата му "чезнеше по Авесалом, защото се беше утешил за смъртта на Амнон." Горчивата му скръб се притъпила с времето, мислите му се обърнали от мъртвия към живия син, който по свое желание бил изгнаник в страха си от наказание за престъплението му. И това било доказателството, че извършилият кръвосмешение, пиян Амнон при смъртта си бил непосредствено преселен в блаженството, където щял да бъде очистен и подготвен за общуване с безгрешните ангели! Наистина привлекателна измислица, добре пригодена да угоди на плътското сърце! Това е учение на сатана и то успешно върши работата му. Ще се изненадаме ли, че с такова едно наставление греховността изобилства?

Такъв един ред на мисли, прокарван от този фалшив учител, е следван и от на много други. Няколко думи от Писанието биват изваждани от контекста, който в много случаи би показал, че значението им е точно противоположното на тълкуванието, и такива разместени пасажи биват изопачавани и използвани като доказателство на учения, които нямат никакво основание в Божието Слово. Доказателството, че пияният Амнон е в небето, на което се позовават, е просто заключение, което веднага може да се опровергае от ясното и категорично твърдение на Писанията, че никой пияница няма да наследи Божието царство. (1 Коринтяни 6:10). По този начин съмняващите се, невярващите и скептиците превръщат истината в лъжа. И множествата биват измамени и приспивани в люлката на плътското спокойствие, поради изопачаването им.

Ако би било истина, че душите на всички хора отиват направо в небето в часа на смъртта, тогава щяхме да предпочетем смъртта пред живота. Мнозина са били убеждавани чрез това погрешно вярване да сложат край на съществуването си. Когато биват надвити от затруднения, смущения и разочарования, изглежда много лесно просто да прекъснат крехката нишка на живота и да се устремят към блаженството на вечния свят.

Бог е дал в Словото Си решително доказателство, че ще накаже нарушителите на закона Му. Онези, които се ласкаят, че Той е твърде милостив, за да изпълни присъдата над грешника, трябва само да погледнат кръста на Голгота. Смъртта на неопетнения Божий Син свидетелства, че "заплатата за греха е смърт," че всяко нарушаване на Божия закон трябва да получи своето справедливо наказание. Христос, безгрешният, стана грешен заради човека. Той понесе както вината на прегрешението, така и отвръщането на Божието лице от Него, докато сърцето Му било разбито и животът му смазан. Цялата жертва била дадена, за да бъдат грешниците изкупени. Няма друг начин човек да бъде освободен от наказанието за греха. И всяка душа, която откаже да стане участник в изкуплението, осигурено на такава висока цена, трябва сам да понесе вината и наказанието за прегрешенията си.

Нека разгледаме какво учи Библията по-нататък относно безбожните и непокаяните, за които универсалистът смята, че ще бъдат на небето като святи и щастливи ангели.

"На жадния ще дам даром от извора на водата на живота." (Откровение 21:6). Това обещание се отнася само за онези, които са жадни. Никой друг освен онези, които чувстват нуждата си от водата на живота и я търсят с цената на всичко друго, единствено на тях тя ще бъде предложена. "Който побеждава, ще наследи тези неща; Аз ще му бъда Бог и той ще Ми бъде син" (Откровение 21:7). И тук условията са определени. За да наследим всички неща, ние трябва да се противопоставим на греха и да го победим.

Господ заявява чрез пророк Исая: ""Кажете на праведника, че ще му бъде добре." Горко на беззаконника! На него ще бъде зле,
защото въздаянието му ще бъдат делата на ръцете му." (Исая 3:10, 11). "Ако и грешникът да върши зло сто пъти" ,казва мъдрецът, "и да дългоденства, пак аз зная това, че ще бъде добре на онези, които се боят от Бога, които се боят пред Него; а на нечестивия няма да бъде добре." (Еклесиаст 8:12, 13). А Павел свидетелства, че нечестивият трупа на себе си "гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведният съд на Бога; Който ще въздаде на всеки според делата му;" "скръб и неволя на всяка човешка душа, която върши зло." ( Римляни 2:5- 9).

"Нито един блудник или нечист, или сребролюбец (който е идолопоклонник) няма наследство в царството на Христос и на Бога." (Ефесяни 5:5). "Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа." (Евреи 12:14). "Блажени, които изперат дрехите си, за да имат право да дойдат при дървото на живота и да влязат през портите на града. А отвън са псетата, магьосниците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който обича лъжата и лъже." (Откровение 22:14, 15).

Бог е дал на хората изявление за Своя характер и за отношението Си към греха. "Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност, Който показва милост към хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но не оневинява виновния." (Изход 34:6, 7). "Ще изтреби всички нечестиви." "Престъпниците всички заедно ще бъдат изтребени; останалите от нечестивите ще бъдат унищожени." (Псалми 145:20); (Псалми37:38). Силата и властта на божественото управление ще послужат, за да бъде потушен бунтът и всички изяви на наказателната справедливост ще бъдат в съвършено съгласие с Божия характер, който е милостив, дълготърпелив и щедър.

Бог не насилва волята и решението на никого.Той не намира удоволствие в робското послушание. Той желае създанията на Неговите ръце да го обичат, защото Той заслужава любовта им. Той би приел послушанието им, защото те признават с разума си Неговата мъдрост, справедливост и щедрост. И всички, които имат и най-малка представа за тези качества, ще Го обичат, защото с възхита са привлечени към Него заради това, което е Той.

Принципите на доброта, милост и любов, предадени и илюстрирани с примери от нашия Спасител, са копие на волята и характера на Бога. Христос заяви, че Той не учи нищо друго, освен на това, което е получил от Своя Отец. Принципите на Божественото управление са в съвършена хармония със заповедта на Спасителя: "Обичайте враговете си." Бог извършва правосъдие над нечестивите за доброто на Универса и дори за доброто на онези, върху които падат присъдите. Той би ги направил щастливи, ако законите на Неговото управление и справедливостта на Неговия характер Му позволяваха това. Огражда ги със знаците на Своята любов, дава им знание за Своя закон и с умоляващата Си милост ги следва; но те презират любовта Му, превръщат закона Му в безполезен и отхвърлят Неговата милост. Докато непрекъснато получават Неговите дарове, в същото време безчестят Дарителя; те мразят Бога, защото знаят, че Той се отвращава от греховете им. Господ дълго търпи тяхната извратеност; но когато най-накрая дойде решителният час, съдбата им ще трябва да се реши. Ще завърже ли Бог с вериги тези бунтовници за Себе Си? Ще ги накара ли насила да вършат волята Му?

Онези, които са избрали сатана за свой водач и са контролирани от неговата сила, не са готови да влязат в Божието присъствие. Характерите им са препълнени с гордост, измама, неморалност, жестокост. Могат ли те да влязат в небето и да живеят завинаги с онези, които цял живот са презирали и мразели на земята? Истината никога не може да се съгласи с лъжеца; смирението няма да задоволи себемнението и гордостта; чистотата не може да бъде приета от покварения; безкористната любов не е привлекателна за себелюбивия. Какъв извор на радост може да предложи небето на онези, които напълно са погълнати от земни и егоистични интереси?

Могат ли онези, чийто живот е преминал в бунт срещу Бога, внезапно да бъдат пренесени на небето и да видят с очите си светлото, свято съвършенство, което винаги е съществувало там, - всяка душа да е изпълнена с любов, всяко лице да излъчва радост, очарователна музика в мелодични песни, издигащи се в прослава на Бога и Агнето, и безкрайни потоци от светлина, които се носят над изкупените и идват от лицето на Тoзи, Който седи на трона, - ще могат ли тези, чиито сърца са изпълнени с омраза към Бога, към истината и святостта, да общуват с небесното множество и да участват в песните им на възхвала? Ще могат ли да издържат величието на Бога и на Агнето? Не, не, били са им дадени години на благодат, така че да могат да оформят характер за небето, но те никога не са тренирали ума си да обича чистотата, те никога не са научили езика на небето, а сега е твърде късно. Един живот на бунт срещу Бога ги е направил негодни за небето. Неговата чистота, святост и мир ще бъдат мъчение за тях, Божията слава ще бъде поглъщащ огън. Те ще копнеят да избягат от това свято място. Ще пожелаят унищожението, за да бъдат скрити от лицето на Този, Който е умрял, за да ги изкупи. Съдбата на нечестивите е определена от собствения им избор. Тяхното изключване от небето е въз основа на доброволното им решение и е справедливо и милостиво от Божия страна.

Като водите на потопа, пламъците на великия ден ще изявят Божията присъда, че нечестивите са непоправими. Те нямат никаква наклонност да се подчинят на божествения авторитет. Тяхната воля е била вложена в бунт; и когато животът свърши, ще бъде твърде късно да се обърне потокът на мислите им в противоположна посока, ше бъде твърде късно да се обърнат от нарушаване към послушание, от омраза към любов.

Когато пощадил живота на убиеца Каин, Бог дал пример какъв щял да бъде резултатът, ако грешникът бъде оставен да живее и продължи по същият път на необуздана греховност. Чрез влиянието на Каиновия урок и пример, множествата негови потомци били водени към грях, докато "нечестието на човека по земята се умножава" и "всяка мисъл и наклонност беше постоянно само зло" . "Земята се разврати пред Бога; земята се напълни с насилие." (Битие 6:5, 11)

В милостта Си към света, Бог заличил нечестивите му жители по времето на Ной. В милостта Си, Той унищожил и покварените жители на Содом. Чрез силата на сатана да мами, служителите на порочността получават съчувствие и възхищение и по този начин постоянно водят другите в бунт. Така е било и в Каиновите, и в Ноевите дни и по времето на Аврам и Лот; така е и в наше време. Милост за Вселената е, че Бог в края ще унищожи отказалите се от Неговата благодат.

"Заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христос Исус, нашият Господ." (Римляни 6:23). Докато животът е наследство на праведните, смъртта е дял на нечестивите. Мойсей заявява на Израил: "Ето, днес положих пред тебе живота и доброто, смъртта и злото." (Второзаконие 30:15). Смъртта, за която става дума в тези Писания, не е произнесената над Адам, защото цялото човечество страда от наказанието за неговото нарушение. Тя е "втората смърт", в противоположност на вечния живот.

Като последица от греха на Адам, смъртта преминала в цялата човешка раса. Всички по подобен начин слизат в гроба. Но чрез спасителния план, всички ще бъдат вдигнати от гробовете. "Ще има възкресение на праведни и неправедни;" "Защото както в Адам всички умират, така и в Христос всички ще живеят." (Деяния 24:15); (1 Коринтяни 15:22). Но се прави разлика между двете групи, които ще бъдат възкресени. "Всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане." (Йоан 5:28, 29). Тези, които са "счетени достойни" за възкресението за живот са "блажени и святи." "Над такива втората смърт няма да има сила." (Откровение 20:6). Но онези, които чрез покаяние и вяра не са си осигурили прошка, ще трябва да получат наказанието за прегрешенията си - "заплатата за греха." Те ще страдат от наказание с различна продължителност и сила, "според делата си," но накрая животът им ще приключи с втората смърт. Тъй като е невъзможно за Бога, според правдата и милостта Му, да спаси грешника в неговите грехове, Той ще отнеме от него съществуването му, от което собствените му прегрешения са го лишили и за което той е доказал, че е недостоен. Вдъхновеният писател казва: "Защото още малко - и нечестивият няма да го има вече. Да! Внимателно ще изследваш мястото му и няма да се намери." А друг писател заявява: "ще бъдат, като че ли не са били." (Псалом 37:10); (Авдий 16). Покрити с позор, те потъват във вечна безнадеждна забрава.

Така ще бъде поставен край на греха и на цялото зло и гибел, които произлизат от него. Псалмистът казва: "Изтребил си нечестивите, изличил си името им до вечни векове. Неприятелите изчезнаха; те са запустели завинаги." (Псалом 9:5, 6). Йоан в Откровение, гледайки напред към вечното съществуване, чува всемирен хвалебствен химн, незасегнат дори и от една нота на дисонанс. Всяко създание на небето и на земята ще отдаде слава на Бога (Откровение 5:13). Тогава няма да има изгубени души, които да богохулстват, защото няма да се гърчат в безкрайни мъки; никакви нещастни същества в ада няма да смесват писъците си с песните на спасените.

Доктрината за съзнание в смъртта също произхода от основната грешка за естественото безсмъртие. Това учение, подобно на учението за вечното мъчение, е противоположно на това, което казва Библията, на повелята на разума и на чувствата ни към човечеството. Според популярното вярване, изкупените в небето са в течение на всичко, което става на земята и особено в живота на приятелите, които са оставили. Но как за мъртвите би могло да бъде източник на щастие това, да познават тревогите на живите, да виждат греховете, извършвани от техните обични и как те преживяват всички скърби, разочарования и мъка в живота си? Доколко ще се радват на небесното блаженство онези, които кръжат над своите земни приятели? И колко крайно възмутително е вярването, според което веднага, щом духът напусне тялото, душата на неразкаяните е предадена на пламъците на ада! До какви дълбочини на страдание трябва да бъдат потопени онези, които виждат как техните приятели отиват в гроба неподготвени, за да влязат във вечността в злочестина и грях! Мнозина са били доведени до лудост от тази мъчителна мисъл.

Какво казва Библията за тези неща? Давид заявява, че в смъртта човек не осъзнава нищо. "Излезе ли духът му, той се връща в земята си; в същия този ден загиват намеренията му." (Псалом 146:4). Соломон дава същото свидетелство: "Защото живите поне знаят, че ще умрат; а мъртвите не знаят нищо." "Също и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето." "Няма нито работа, нито замисъл, нито знание, нито мъдрост в гроба, където отиваш." (Еклисиаст 9:5-10).

Когато, в отговор на неговата молитва, животът на Езекия бил продължен с петнадесет години, благодарният цар издигнал химн на хвала на Бога за великата Му милост. В тази песен той казал каква е причината да се радва така: "Защото преизподнята не може да Те хвали; смъртта не може да Те славослови; онези, които слизат в рова, не могат да се надяват на Твоята вярност. Живият, живият, той ще Те хвали, както аз днес." (Исая 38:18, 19). Популярната теология представя мъртвите праведни в небето, влезли в неговото блаженство и хвалещи Бога с безсмъртен език; но Езекия не би могъл да види такава славна гледка в смъртта. С неговите думи се съгласява и свидетелството на псалмиста: "Защото в смъртта не се споменава за Тебе; в преизподнята кой ще Те славослови?" "Мъртвите не хвалят Господа, нито онези, които слизат в мястото на мълчанието." (Псалми 6:5); (Псалми 115:17).

Петър на Петдесятница заявил, че патриархът Давид "и умря, и бе погребан, и гробът му е при нас до този ден." "Защото Давид не се е възнесъл на небесата." ( Деяния 2:29, 34). Фактът, че Давид е останал в гроба до възкресението доказва, че праведните не отиват в небето при смъртта си. Това ще стане едва при възкресението и по силата на факта, че Христос ще ги въздигне от гроба, така че Давид едва тогава ще може най-после да седне отдясно на Бога.

И Павел казал: "Защото ако мъртвите не се възкресяват, тогава и Христос не е бил възкресен; и ако Христос не е бил възкресен, суетна е вашата вяра; вие сте още в греховете си. Тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали." (1 Коринтяни 15:16-18). Ако за четири хиляди години праведните са отивали директно в небето при смъртта си, как би могъл Павел да каже, че ако няма възкресение, "тогава и тези, които са починали в Христос, са погинали"? Никакво възкресение не би било необходимо.

Мъченикът Тиндейл заявил по отношение състоянието на мъртвите: "Признавам открито, че не съм убеден, че те са в пълната слава, в която е Христос или избраните ангели. Нито е предмет на вярата ми, защото, ако беше така, проповядването на възкресението на плътта щеше да е напразно." - Уйлям Тиндейл, Уводни бележки към Новия Завет (1534).

Неоспорим е фактът, че надеждата в безсмъртното блаженство при смъртта е довело до едно широкоразпространено пренебрежение към Библейското учение за възкресението. Тази тенденция била отбелязана от д-р Адам Кларк, който каза: "Учението за възкресението изглежда е било приемано повече сред първите християни, отколкото сега! Как е станало това? Апостолите постоянно са наблягали на това и са подтиквали последователите на Христос към старание, послушание и радост чрез мисълта за възкресението. А техните приемници днес рядко го споменават! Както апостолите са го проповядвали, а първите християни са го вярвали; така и ние днес проповядваме, а нашите слушатели вярват. Няма учение в Евангелието, на което да е поставяно по-голямо ударение, и няма учение в сегашната система на проповядване, към което да се отнасяме с по-голямо пренебрежение!" - Коментар, бележки върху 1 Коринтяни 15, параграф 3.

Това продължило, докато славната истина за възкресението била почти изцяло затъмнена и била почти изгубена за християнския свят. Така един виден религиозен писател, коментирайки думите на Павел в (1 Солунци 4: 13-18), казал: "Поради всякакви практични пожелания за утеха, учението за блаженото безсмъртие на праведните е факт за нас пред всяко съмнително учение за второто идване на Господ. При смъртта ни, Господ идва за нас. Това е, което трябва да очакваме. Мъртвите вече са преминали в слава. Те не чакат звука на тръбата за тяхната присъда и блаженство."