Постинг
29.05.2016 18:40 -
Божият закон
Има ли сигурен критерий за право и добро? Хората считат, че понятия като морал, право, истина, добро, зависят от епохата, културата и възгледите на дадено общество, но от библейска гледна точка те са валидни за всички времена и общества.
Бог е велик законодател. Духовните закони, дадени в Божието Слово, уреждат отношенията между човека и Бога, и между човеците. Те не са дадени, за да ни ограничават, а да ни предпазват и ръководят в живота. Защо е необходим правилникът за движението по пътищата? - за безопасност.
По отношение на времето в Библията срещаме два вида духовни закони: а) вечни и неизменни; б) временни. Но по отношение на задълженията на човека спрямо Бога и човека, в Библията намираме 4 типа закони:
1/ Морален закон, или Декалог, познат ни като "Десетте Божии заповеди". Бог го произнесе от планината Синай със Своя глас пред целия еврейски народ, написа го лично на две каменни плочи и нареди на Моисей да ги сложи на най-святото място - в ковчега на завета (Изх. 40:20). Декалогът отразява характера на Бога и също така е непроменим, както и самият Бог. Въпросът за непроменимостта на този закон става ясен от изказването на Исус в Мат. 5:17,18: "... докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине..."
2/ Церемониален (обреден) закон - той постановяваше символичната служба за прощение на греховете чрез жертвоприношения, които символизираха идещия Изкупител - Исус Христос. Тези служби са пояснени добре в Евр. 9:1,9-12. След смъртта на Христа този закон е престанал да действа.
3/ Граждански закон. Текстът в Изход 21,22,23 глави уреждаше правните отношения в еврейската държава. Днес той също не действа, но някои основни правила и етични норми от него са все още валидни.
4/ Здравен закон - включва диетичните принципи, заедно с други санитарни и хигиенни норми, предназначени за поддържане и запазване здравето на човека. Изискванията на тялото на човека днес са същите, както и тогава, когато е даден този закон, затова и валидността му продължава и след Голгота. Принципите, заложени в този закон, ще бъдат изложени обстойно в отделна глава. Преди да разгледаме Десетте заповеди, нека уточним понятието "грях". Грехът е беззаконие, т.е. нарушение на закона и преди всичко , на моралния закон (1 Йоан 3:4). Всяко нарушение на 10-те заповеди с мисли, думи и дела се нарича "грях".
Божият морален закон е даден в Изход 20 гл.: Първата заповед - Изх. 20:1-3: "Да нямаш други богове освен Мене". Тази заповед показва, че има само един Бог и Той изисква поклонение само на Него. Ако обичаш нещо друго повече от Бога, ти си нарушил първата заповед.
Втората - Изх. 20:4-6: "Не си прави кумир или какво да било подобие на нещо, което е на небето..., на земята, ... във водата..., да не им се кланяш, нито да им служиш..." Нито на слънцето, нито на луната, нито на звездите (виж Втор. 4:11, 12,15-19). Моленето пред икона или друго изображение е идолопоклонство. Ис. 44:9-17 картинно представя глупостта на службата на изображения, които човек сам си е направил. Молитвата трябва да бъде отправена винаги директно към Бога и към никой друг.
Третата заповед - Изх. 20:7: "Не изговаряй напразно името на Господа Твоя Бог..." Лекомисленото споменаване на Божието име в разговори също е грях, както и при лъжливи клетви. При тържествени случаи и в молитва не е грях да се произнесе името на Бога. Тази заповед в по-дълбок смисъл означава че човек не трябва да се мисли и нарича християни, ако живее и мисли като езичник.
Четвъртата заповед - Изх. 20:8-11: " 4. Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети". Бог благослови този ден и той е единственият от седмицата, който е осветен и благословен, и с това донася благословение на този, който го пази. Само Бог може да благославя дни, никой човек не може да направи един ден свят.
След сътворението Бог си е починал в съботния ден. Всъщност Бог не се уморява, но по този начин Той учредява почивен ден за цялото човечество. Той го е благословил, което означава, че този ден е свързан с по-особени благословения за човека, отколкото останалите седмични дни. Осветил е съботния ден, т.е. отделил го е за духовните нужди на човека, за святи цели. За поклонение, святи служби и за среща с Бога (Бит. 2:3).
Петата заповед - Изх. 20:12: "Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята..." Когато са малки, децата трябва да са послушни на родителите си, а когато пораснат - да ги почитат и уважават.
Шестата - Изх. 20:13: "Не убивай". В "планинската проповед" (Мат. 5,6 и 7 гл.) Исус включи като убийство гнева и презрението към другите. В очите на Бога нараняването на душата с думи също е убийство (Мат. 5:21,22).
Седмата - Изх. 20:14: "Не прелюбодействай". Според Библията не само изневярата, но блудството и половият живот преди брака също са грях. Човек може да наруши тази заповед и с пожелание, мисъл или поглед (Мат. 5:27,28). Под блудство се разбира всякакви противоестествени сексуални прояви и влечения.
Осмата - Изх. 20:15: "Не кради". Тази заповед акцентира върху зачитането на чуждата собственост. В нея се включват и фалшификациите, скриването на дефекти на стоката, която продаваме, притурянето на качества, които тя няма, фалшивите теглилки и мерки, злоупотребата с държавни пари.
Деветата - Изх. 20:16: "Не свидетелствувай лъжливо" Тази заповед включва не само лъжесвидетелстването, но и злословенето на другите, клеветите, клюкарството и всяка лъжа (Лев. 19:11; 1 Йоан. 2:21).
Десетата: "Не пожелавай нищо, което е на ближния ти". Последната заповед прониква в подбудите на нашите постъпки. Тя казва, че ние сме толкова отговорни за мислите си, колкото и за делата. А дали тя не ни казва също и "не завиждай"?
Основата на Десетте Божии заповеди е любовта към Бога и любовта към човека. (Мат. 22:35-40; Римл. 13:8-10).
Бог е велик законодател. Духовните закони, дадени в Божието Слово, уреждат отношенията между човека и Бога, и между човеците. Те не са дадени, за да ни ограничават, а да ни предпазват и ръководят в живота. Защо е необходим правилникът за движението по пътищата? - за безопасност.
По отношение на времето в Библията срещаме два вида духовни закони: а) вечни и неизменни; б) временни. Но по отношение на задълженията на човека спрямо Бога и човека, в Библията намираме 4 типа закони:
1/ Морален закон, или Декалог, познат ни като "Десетте Божии заповеди". Бог го произнесе от планината Синай със Своя глас пред целия еврейски народ, написа го лично на две каменни плочи и нареди на Моисей да ги сложи на най-святото място - в ковчега на завета (Изх. 40:20). Декалогът отразява характера на Бога и също така е непроменим, както и самият Бог. Въпросът за непроменимостта на този закон става ясен от изказването на Исус в Мат. 5:17,18: "... докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине..."
2/ Церемониален (обреден) закон - той постановяваше символичната служба за прощение на греховете чрез жертвоприношения, които символизираха идещия Изкупител - Исус Христос. Тези служби са пояснени добре в Евр. 9:1,9-12. След смъртта на Христа този закон е престанал да действа.
3/ Граждански закон. Текстът в Изход 21,22,23 глави уреждаше правните отношения в еврейската държава. Днес той също не действа, но някои основни правила и етични норми от него са все още валидни.
4/ Здравен закон - включва диетичните принципи, заедно с други санитарни и хигиенни норми, предназначени за поддържане и запазване здравето на човека. Изискванията на тялото на човека днес са същите, както и тогава, когато е даден този закон, затова и валидността му продължава и след Голгота. Принципите, заложени в този закон, ще бъдат изложени обстойно в отделна глава. Преди да разгледаме Десетте заповеди, нека уточним понятието "грях". Грехът е беззаконие, т.е. нарушение на закона и преди всичко , на моралния закон (1 Йоан 3:4). Всяко нарушение на 10-те заповеди с мисли, думи и дела се нарича "грях".
Божият морален закон е даден в Изход 20 гл.: Първата заповед - Изх. 20:1-3: "Да нямаш други богове освен Мене". Тази заповед показва, че има само един Бог и Той изисква поклонение само на Него. Ако обичаш нещо друго повече от Бога, ти си нарушил първата заповед.
Втората - Изх. 20:4-6: "Не си прави кумир или какво да било подобие на нещо, което е на небето..., на земята, ... във водата..., да не им се кланяш, нито да им служиш..." Нито на слънцето, нито на луната, нито на звездите (виж Втор. 4:11, 12,15-19). Моленето пред икона или друго изображение е идолопоклонство. Ис. 44:9-17 картинно представя глупостта на службата на изображения, които човек сам си е направил. Молитвата трябва да бъде отправена винаги директно към Бога и към никой друг.
Третата заповед - Изх. 20:7: "Не изговаряй напразно името на Господа Твоя Бог..." Лекомисленото споменаване на Божието име в разговори също е грях, както и при лъжливи клетви. При тържествени случаи и в молитва не е грях да се произнесе името на Бога. Тази заповед в по-дълбок смисъл означава че човек не трябва да се мисли и нарича християни, ако живее и мисли като езичник.
Четвъртата заповед - Изх. 20:8-11: " 4. Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети". Бог благослови този ден и той е единственият от седмицата, който е осветен и благословен, и с това донася благословение на този, който го пази. Само Бог може да благославя дни, никой човек не може да направи един ден свят.
След сътворението Бог си е починал в съботния ден. Всъщност Бог не се уморява, но по този начин Той учредява почивен ден за цялото човечество. Той го е благословил, което означава, че този ден е свързан с по-особени благословения за човека, отколкото останалите седмични дни. Осветил е съботния ден, т.е. отделил го е за духовните нужди на човека, за святи цели. За поклонение, святи служби и за среща с Бога (Бит. 2:3).
Петата заповед - Изх. 20:12: "Почитай баща си и майка си, за да се продължат дните ти на земята..." Когато са малки, децата трябва да са послушни на родителите си, а когато пораснат - да ги почитат и уважават.
Шестата - Изх. 20:13: "Не убивай". В "планинската проповед" (Мат. 5,6 и 7 гл.) Исус включи като убийство гнева и презрението към другите. В очите на Бога нараняването на душата с думи също е убийство (Мат. 5:21,22).
Седмата - Изх. 20:14: "Не прелюбодействай". Според Библията не само изневярата, но блудството и половият живот преди брака също са грях. Човек може да наруши тази заповед и с пожелание, мисъл или поглед (Мат. 5:27,28). Под блудство се разбира всякакви противоестествени сексуални прояви и влечения.
Осмата - Изх. 20:15: "Не кради". Тази заповед акцентира върху зачитането на чуждата собственост. В нея се включват и фалшификациите, скриването на дефекти на стоката, която продаваме, притурянето на качества, които тя няма, фалшивите теглилки и мерки, злоупотребата с държавни пари.
Деветата - Изх. 20:16: "Не свидетелствувай лъжливо" Тази заповед включва не само лъжесвидетелстването, но и злословенето на другите, клеветите, клюкарството и всяка лъжа (Лев. 19:11; 1 Йоан. 2:21).
Десетата: "Не пожелавай нищо, което е на ближния ти". Последната заповед прониква в подбудите на нашите постъпки. Тя казва, че ние сме толкова отговорни за мислите си, колкото и за делата. А дали тя не ни казва също и "не завиждай"?
Основата на Десетте Божии заповеди е любовта към Бога и любовта към човека. (Мат. 22:35-40; Римл. 13:8-10).
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
