Постинг
26.03.2016 12:31 -
Колко "прости" са най-простите живи организми
Автор: dartanjan
Категория: Други
Прочетен: 495 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.04.2016 20:40
Прочетен: 495 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 03.04.2016 20:40
Еволюционистите традиционно гледат на бактериите като прости форми на живот, които според тяхната теория са се появили преди хипотетичните милиарди години по незвестни за тях механизми. Но 21 век отбеляза значителен прогрес в области от науката като биохимията, генетиката и молекулярна биология, и благодарение на усилията на много учени от цял свят стана ясно, че най-простите живи едноклетъчни организми на Земята - бактериите, всъщност са изключително сложно устроени. Въпреки че днес е сканирана ДНК на повечето познати видове бактерии, учените все още не знаят каква функционалност осигуряват повечето гени в тези микроорганизми и има много голяма вероятност никога да не разберат. Причината най-"простите" живи организми да са толкова сложни е в самата базова функционалност, която трябва да притежаваt. Най-простият жив организъм по дефиниция трябва да има следните основни функции за да може да съществува самостоятелно във външната среда и да може да се размножава, при положение че външната среда му осигурява всички необходими физически условия и хранителни вещества.
На първо място трябва да има сложно устроена клетъчна мембрана, която да има условна проницаемост навътре и навън, за да може от една страна клетката да приема хранителни вещества от външната среда, без да пропуска навътре токсични или непотребни за нея вещества, а от друга страна да изхвърля метаболитите от биологичните процеси протичащи в нея, които и осигуряват необходимата енергия, но да не изхвърля важните за правилното и функциониране йони, соли и органични молекули. Клетъчната мембрана осигурява също структурна здравина и гъвкавост, a също притежава много важна функционалност, свързана с прoцеса на делениe на клетката. В по-сложните бактерии осигурява средства са за закрепване към повърхности или за придвижване, както и за комуникация с другите бактерии.
На второ място трябва да има комплексен механизъм за четене не генетичната информация записана в неговата ДНК и последващ синтез на необходимите му белтъчни молекули, тяхната евентуална модификация, и последващото им правилно нагъване в триизмерни пространствени структури, което е толкова важно за тяхната фунция в клетката, колкото химическият им състав и последвателност. Тези механизми са свързани с синхронизиращите механизми в клетката, които заемат голяма част от генетичната информация записана в тяхната ДНК и които регулират нейните комплексни биологични функции като активират или деактивират конкретни гени при необходимост.
На трето място в живите орагнизми трябва да същестуват вградени механизми, които да поддържат структурната цялост на ДНК и правилна информация записана е нея, без която тези организми ще загубят бързо важна за жизнените им функции генетична информация и ще загинат. При по-сложно устроените многоклетъчни организми, освен тази клетъчна защитна система, има сложно организирана имунна система, която се опитва да унищожи мутиралите клетки, които клетъчните механизми не са успели да коригират.
На четвърто място най-простият организъм трябва да има способност да се размножава, което е свързано с много комплексна функционалност. Деленето на клетката е много точно синхронизиран многостъпков процес, който е шедьовър на инженерната мисъл.
Тези основни изисквания към живите организми обясяват защо най-простите бактерии способни да фунционират самостоятелно във външна среда имат повече от един милион базови двойки в тяхната ДНК и няколко стотин гена. Така например бактерията Pelagibacter ubiqu е с най-малкият геном жив организъм способен да функционира самостоятелно във външна среда и да се размножава. Неговата ДНК има 1 308 759 базови двойки и 1354 гена. Очевидно е че нередуцируемата комплексност при живите организми е на много по-високо ниво поради тяхното естество. И наистина съществуването на различните органели и микробиологични структури и механизми самостоятелно извън клетката е безмислено. Тяхното съществуване има смисъл само когато са част от конктретният организъм и функционират доброволно в интерес на общото благо и в пълен синхрон със всички останали. Само така те стават част от първоначалният замисъл на Творецът и олицетворяват неговите идеи.
На второ място трябва да има комплексен механизъм за четене не генетичната информация записана в неговата ДНК и последващ синтез на необходимите му белтъчни молекули, тяхната евентуална модификация, и последващото им правилно нагъване в триизмерни пространствени структури, което е толкова важно за тяхната фунция в клетката, колкото химическият им състав и последвателност. Тези механизми са свързани с синхронизиращите механизми в клетката, които заемат голяма част от генетичната информация записана в тяхната ДНК и които регулират нейните комплексни биологични функции като активират или деактивират конкретни гени при необходимост.
На трето място в живите орагнизми трябва да същестуват вградени механизми, които да поддържат структурната цялост на ДНК и правилна информация записана е нея, без която тези организми ще загубят бързо важна за жизнените им функции генетична информация и ще загинат. При по-сложно устроените многоклетъчни организми, освен тази клетъчна защитна система, има сложно организирана имунна система, която се опитва да унищожи мутиралите клетки, които клетъчните механизми не са успели да коригират.
На четвърто място най-простият организъм трябва да има способност да се размножава, което е свързано с много комплексна функционалност. Деленето на клетката е много точно синхронизиран многостъпков процес, който е шедьовър на инженерната мисъл.
Тези основни изисквания към живите организми обясяват защо най-простите бактерии способни да фунционират самостоятелно във външна среда имат повече от един милион базови двойки в тяхната ДНК и няколко стотин гена. Така например бактерията Pelagibacter ubiqu е с най-малкият геном жив организъм способен да функционира самостоятелно във външна среда и да се размножава. Неговата ДНК има 1 308 759 базови двойки и 1354 гена. Очевидно е че нередуцируемата комплексност при живите организми е на много по-високо ниво поради тяхното естество. И наистина съществуването на различните органели и микробиологични структури и механизми самостоятелно извън клетката е безмислено. Тяхното съществуване има смисъл само когато са част от конктретният организъм и функционират доброволно в интерес на общото благо и в пълен синхрон със всички останали. Само така те стават част от първоначалният замисъл на Творецът и олицетворяват неговите идеи.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
