Постинг
26.03.2016 20:49 -
Чудото живот
Автор: dartanjan
Категория: Други
Прочетен: 399 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.03.2016 21:33
Прочетен: 399 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 26.03.2016 21:33
Материята няма способност за самоорганизация. Градивните частици на материята има способност да си взаимодейства като се подчиняват на предварително установените от Творецът физически закони и при едни и същи условия един и същ вид елементарни частици или атоми винаги си взаимодействат по един и същи начин независимо дали реакциите между тях протичат днес или са се случили преди хиляди години. Прецизно настроените физическите закони, константи и фундаментални сили са заложени в момента на сътворението на вселената за да поддържат първоначално установеният порядък в нея. Те не се променят с времето защото този порядък ще се срине и животът разчитащ на този порядък ще стане невзъможен.
Ако информацията може самоволно да нараства ще се променят самите физически закони, фундаментални сили, константи или изобщо настройките на физическата среда, а от там и начина на взаимодействиe на градивните частици на материята помежду им, за да отразяват тази промяна. Съответно химическите реакция между един и същ тип атоми ще протичат различно в различно време или по-вероятно изобщо няма да протичат, защото те са следствие на много финна физическа настройка.
От науката химия, която е раздел на физиката знаем, че само екзотермичните химическите реакции които отделят енергия могат да протичат самоволно, защото крайният продукт от тях са молекули с по-ниска специфична енергия от изходните вещества.
При ендотермичните процеси какъвто е синтеза на повечето органичните молекули необходими на живите клетки за техните жизнени процеси и като градивен материал за техните микробиологични структури, е необходимо подаване на точното количество енергия за синтеза. Ако се подаде по-малко енергия няма да се осъществи химическа реакция и няма да се получи желаната молекула, а ако се подаде повече енергия ще се разрушат изходните органични молекули. Затова синтеза на органични молекули може да притича основно в изолирана от външният свят и контролирана среда с постоянни физически условия, каквато е вътрешността на живите клетки. Изолацията на вътрешната среда на клетката от външната среда се осигурява от клетъчната мембрана и механизмите които поддържат стазис в клетката. Не случайно в живите клетки и организми има заложени механизми, които се стремят да поддържат постоянни условия за протичане на микробиологичните процеси и когато системата се изкара дори леко от равновесие започват пагубни промени.
Синтеза на белтъците, който е един от основните жизнени процеси в живите клетки също е прецизно синхронизиран многостъпков ендотермичен процес изискваш подаване на точното количество енергия в точният момент, за да се привърже поредната аминокиселина към белтъчната верига, но така че да не се разруши тази верига. Има много тънък енергиен баланс в този процес. В него участват комплексни молекулярни машини (белтъци със сложен химичен състав и структура) и асистиращи ензими (също белтъци), чрез които се чете и превежда генетичната информация във вид подходящ за рибозомите -органелите където се синтезират белтъците. От най-простата жива клетка до най-сложният жив организъм сложният многостъпков процес на синтез на белтъци е един и същ. Tой е напълно оптимизиран и максимално опростен за да е ефективен, но въпреки всичко остава много сложен и изискващ контролирана среда и сложни белтъчни молекули. За синтеза на белтъците са необходими ДНК, жизненоважна информация записана в нея чрез която се контролира и синхронизира този процес и сложни белтъчни молекули, някой от които са изградени от повече от хиляда последователно свързани аминокиселини. Това ни подсказва че нередуцируемата комплексност е на много високо ниво при живите организми и те трябва да притежават минимално необходимите биологични структури, органели и механизми или изобщо информация, за да могат да фунционират и да се размножават. Без тях клетките не могат да осъществяват жизнените процеси вътре в себе си. Това дава отговор на въпросът защо до ден днешен учените не са в състояние да синтезират белтъци от изходни аминокиселини въпреки че разполагат с контролирана среда в химическите лаборатории, модерно научно оборудване и интелигентен подход. За синтеза на конкретни белтъци те винаги използват като посредник живи организми.
Като извод може да се каже, че при линейното нарастване на сложността на органичните молекули, вероятността за случаен синтез във външна среда намалява, а вероятността за тяхното разрушаване до по-прости изходни молекули под действие на външните фактори на средата расте, и двете по експоненциален закон. Ето защо чудото живот не се случва по случайност, а е следствие на Творчески акт на Висш интелект, който има пълен контрол върху физическата среда. Този интелект ние наричаме Бог или Творец. Творецът създава и поддрържа сложно организираният порядък във физическият свят поради любовтта и истината в Него, които са основа на творчеството и съзиданието. Той иска да запознае своите творения, каквито сме и ние хората с принципите на живота любовта и истината, и да ги научи да живеят според тези принципи. Това прави чрез Божието слово записано в Библията.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
