Отче наш, Има хиляди хипотези за това какво е белегът на звяра. Библията казва, че този въпрос е толкова важен, че ние не можем да си позволим да вярваме на хипотези! Трябва ни ясен отговор, идващ от единствения източник на истина: Твоето слово. Mолим Те да отвориш сърцата ни за Твоята истина, за разберем това, което имаш да ни кажеш. В името на Исус се молим. Амин.

"Изход 13:9 Това ще ти бъде за белег на ръката и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти."

От предния урок разбрахме, че Бог ще постави закона Си като печат на ръката и челото на всеки свой служител. Белегът на звяра също се поставя на ръката и на челото като противоположна алтернатива на Божия закон.

Откровение 13:16 "И [звярът, който излизаше от земята] принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им бъде сложен белег на десницата или на челата им."

Изход 31:13,17 "Съботите Ми строго да пазите, защото това е знак между Мен и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам. (...)"

"То е знак между Мен и израелтяните завинаги."

По-конкретно, Божият печат се намира в средата на десетте заповеди: той е в четвъртата заповед, която изисква спазването на седмия ден като ден за почивка. Всъщност Бог е дал Съботата на Своя народ като отличителен знак, знак «за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам», «знак между Мен и израелтяните завинаги».

Откровение 14:9,10,12 (Цариградски) "Който се кланя на звера и на образа негов, и взема белег на челото си или на ръката си, той ще пие виното на Божия гняв, наляно чисто в чашата на гнева Му. (...)"

"Тука е [нужно] търпението на светиите: тука са тези които пазят заповедите Божии и [имат] вярата Исусова."

Божието последно предупреждение ясно потвърждава, че спазвайки Неговите заповеди, включително четвъртата за Съботата, ще избегнем налагането на белега на звяра. Обратно на Съботата, която е Божият печат, съблюдаването на неделята като почивен ден е белегът на звяра.

Еклесиаст 3:14 "Познах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно."

Не е възможно да се прибави към него, нито да се отнеме от него. Но откъде идва спазването на неделята като ден за почивка? Някои хора твърдят, че Божието слово свидетелство за такова прехвърляне на почивния ден от Събота в неделя. Дали обаче това е вярно? За да получим отговора на този въпрос, нека да разгледаме всички стихове от Новия Завет, които споменават първия ден от седмицата - неделя. Има само осем такива стиха и ние ще ги разгледаме един по един, за да разберем дали наистина има някаква промяна на почивния ден. Пет от осемте стиха съобщават за посещението на жените на гроба на Исус: «А като мина съботата, в първия ден от седмицата дойдоха Мария Магдалена и другата Мария да видят гроба.» (Матей 28:1)

«И в първия ден на седмицата дойдоха на гроба много рано, когато изгря слънцето.» (Марко 16:2)

«И като възкръсна рано в първия ден на седмицата, Исус се яви първо на Мария Магдалена.» (Марко 16:9)

«А в първия ден на седмицата, сутринта рано, жените дойдоха на гроба.» (Лука 24:1)

«В първия ден на седмицата Мария Магдалена дойде на гроба сутринта, докато още беше тъмно.» (Йоан 20:1)

Йоан 20:19
"А вечерта на същия ден, първия на седмицата, когато вратата на стаята, където бяха събрани учениците, беше заключена поради страх от юдеите, Исус дойде, застана на средата и им каза:"

«Мир вам.» И в този стих няма индикация за промяна на почивния ден. Някои хора твърдят, че учениците се били събрали да празнуват възкресението на Исус. Обаче от стиха личи, че всъщност те се били събрали поради «поради страх от юдеите». Колкото до възкресението на Исус, те все още не вярвали, че то е факт!

Деяния 20:7 "И в първия ден на седмицата, когато бяхме събрани за разчупването на хляба."

Седмият от осемте стиха, споменаващи първия ден от седмицата, говори за едно събиране, на което учениците разчупвали хляб. Някои хора твърдят, че това разчупване на хляба е действие, утвърждаващо неделята като ден за почивка. Обаче от втория стих става ясно, че учениците се събирали и разчупвали хляб всеки ден!

Деяния 2:46 "И всеки ден прекарваха в храма единни духом и разчупваха хляб по къщите, и се хранеха с радост и чистосърдечие."

1 Коринтяни 16:2 "В първия ден на седмицата всеки от вас да отделя според успеха на работите си и да го има при себе си, за да не се събира, когато дойда."

В този последен стих, някои хора считат, че се събирали дарения по време на провеждане на богослужение в първия ден от седмицата. Обаче Павел не говори за събиране за богослужение. Той съветва християните в Коринт да отделят дарения, който да съхраняват в дома си, за да предадат тези дарения на богослужение. Да обобщим, никой от осемте стиха, споменаващи първия ден от седмицата, не потвърждава прехвърлянето на Съботата в неделя като ден за почивка и поклонение.

Римляни 11:13 "Защото на вас, които бяхте езичници, казвам, че понеже съм апостол на езичниците, аз славя моето служение."

И така, как започнало да се почита неделята в църквата? С разрастването на църквата все повече и повече езичници започнали да се присъединяват към нея, внасяйки езически ритуали, които смесили с християнската форма на богослужение. Сред тези ритуали било и поклонението в деня на слънцето, който бил първият ден от седмицата - неделя. Около трети век неделята придобила предимство пред Съботата, която била свързвана с еврейската религия и така съблюдаването и постепенно било изоставено.

Даниил 7:25 "[Той] ще замисли да промени времена и закони."

По-късно, когато папството дошло на власт, променило «времена и закони», според предсказанието, дадено в книгата Даниил. Определяйки неделята като ден за почивка и поклонение, вместо Съботата, папството променило единствената заповед, свързана с време: четвъртата заповед, печата на Божия закон. От този момент насетне, католическата църква открито и с желание признава, че тя е променила деня за поклонение, както е видно от следващите изказвания.

Католическата църква, а не Библията, проповядва спазването на неделя:
«Ние пазим неделя вместо събота защото Католическата църква е прехвърлила тържествеността на съботата върху неделята.» (Питър Гиърман, Въпроси и отговори по Католическите доктрини, 1977г., стр.50.)

«Любопитно е да отбележим, че спазването на неделята, което е единственият принцип на протестантизма, който не е основан на Библията, е в пълно противоречие с писанията на Библията, която изисква спазването на събота вместо неделя. Католическата църква е която, чрез властта, дадена и от Исус Христос, е променила почивния ден от събота в неделя.»
(Монсеньор Луис Сигур, Откровен разговор за протестантизма днес, 1868г., стр.213.)

Католическата църква признава, че Библията не освещава неделя: «Може да прочетете цялата Библия от Битие до Откровение, но няма да намерите и един ред, който да говори за освещение на неделята. Писанията изискват спазването на съботата, ден, който ние не освещаваме.»

(Католически кардинал Джеймс Гибънс, Вярата на Бащите Ни, изд. 1917г., стр.72,73.) «Неделя е католическа институция и претенциите за спазването и могат да се поддържат само от католическите принципи. (...) От началото до края на Писанието няма нито един пасаж, който предполага прехвърляне на седмичното поклонение от последния ден на седмицата в първия.» (Католическа Преса, Сидни, Австралия, 25 Август, 1900г.)

«Ако протестантите се водеха стриктно по Библията, те щяха да освещават съботата. Пазейки неделята те спазват закона на Католическата църква.» (Алберт Смит, Канцлер на Епархията на Балтимор, писмо от 10 Февруари, 1920г.)

Католическата църква признава, че Исус и апостолите са освещавали Събота: «Съботата, най-славният ден в закона, е била променена в Господния ден. (...) Тези и други подобни неща не са били променени по силата на ученията на Христос (защото Той казва, че е дошъл да изпълни, а не да разруши закона), а те са били променени от авторитета на църквата.» (Архибишъп Гаспар де Фосо, Сакрорум нова аплисима колекцио, 1902г., том 33, стр.529,530.)

«Всъщност апостолите са продължили да спазват Шабата, което означава съботата, (...) от петък залез слънце до събота по същото време.» (Абат Булангер, Католическа доктрина, стр.62.)

Католическата църква признава, че се противопоставя на Божието слово: «Никъде в Библията не се казва, че поклонението трябва да се промени от събота в неделя. (...) Църквата е установила, с Божествен авторитет, неделята като ден за поклонение.» (Мартин Дж. Скот, Задавани въпроси на католиците, изд. 1927г., стр.136.)

«Католическата църква, (...) по силата на нейната Божествена мисия, е променила почивния ден от събота в неделя.» (Католически кардинал Джеймс Гибънс, Католическо огледало, 23 септември, 1893г.)

«Ако се консултираме само с Библията, ще разберем, че трябва да пазим свято само един ден, който е събота.»
(Джон Лакс, Курс по религия за Католически средни училища и академии, изд. 1936, том 1, стр.51.)

Езекил 22:26 "Свещениците й престъпваха закона Ми и оскверняваха светите Ми вещи; не правеха разлика между свято и скверно, нито показаха на хората различието между нечисто и чисто."

"И криеха очите си от съботите Ми; и Аз съм осквернен сред тях."

Папството не е първата сила, опълчила се срещу седмия ден - Събота. В историята е имало много религиозни лидери, които заблуждавали хората относно почивния ден, вкарвайки ги в бунт срещу Бога и нарушение на Съботата.

Марко 7:7-9 [Исус каза:] «“Напразно Ме почитат, като преподават за поучение човешки заповеди.” Вие оставяте Божията заповед и държите човешкото предание. (...) Хубаво! Вие осуетявате Божията заповед, за да спазите своето предание.»

Много често хората са предпочитали да спазват човешки традиции вместо Божията заповед за Съботата, нещо, което Исус открито осъжда. Предпочитанието да се спазва неделя като ден за поклонение на мястото на Съботата, четвъртата Божия заповед, е само един тъжен пример за това.

Второзаконие 4:2 "Да не прибавите нещо към наредбите, които ви заповядвам, нито да отнемете от тях, за да пазите заповедите на Господа, вашия Бог, които ви заповядвам."

Все пак Библията е ясна: Божиите заповеди не трябва да бъдат променяни и трябва да се пазят така, както Бог е заповядал.

Лука 16:17 [Исус им каза:] «Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една чертица от закона да отпадне.»

Езекил 20:18-20 "Не постъпвайте според повеленията на бащите си и не пазете постановленията им, нито се осквернявайте с идолите им."

"Аз съм Господ, вашият Бог; според Моите наредби постъпвайте и Моите наредби пазете и ги изпълнявайте."

"Освещавайте още и съботите Ми и нека бъдат знак между Мен и вас, за да познаете, че Аз, Господ, съм ваш Бог."

Бог ни призовава да отхвърлим човешките традиции и да се върнем към Неговите заповеди, спазвайки деня за освещение, който Той е поставил още при Сътворението: седмият ден - Събота.

Откровение 13:16,17 " И той ще направи, щото на всички - малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби - да се даде белег на дясната им ръка или на челата им,  та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му."

Живеем в последното време на човешката история. Всеки трябва да направи своя избор. Човешки традиции или Божията заповед:

Неделя, белег на авторитета на звяра;

Събота, белег на Божия авторитет.

Нещо повече, папството охотно признава, че въвеждането на неделята като ден за поклонение е белег на неговия авторитет... Папството признава, че спазването на неделя е белег на неговия авторитет: «Авторитетният глас на Църквата за нас е като гласа на самия Христос. Църквата е над Библията и прехвърлянето на спазването на почивния ден от събота в неделя е положително доказателство за това. Отречете авторитета на църквата и вие няма да имате адекватно или разумно обяснение или оправдание за промяната на почивния ден от събота в неделя, в третата - за протестантите четвърта - Божия заповед.» (Католически Запис, том XLV, 1 Септември, 1923г.)

«Разбира се, Католическата църква твърди, че промяната на почивния ден (от събота до неделя) е нейно действие (...). И това действие е белег за нейната духовна власт и авторитет по религиозните въпроси.» (Отговор на канцлер С.Ф. Томас на писмо от 28 Октомври, 1894г., адресирано до кардинал Гибънс.)

Освещавайки неделя, признаваме авторитета на папството: «Любопитно е да отбележим, че спазването на неделята, което е единственият принцип на протестантизма, който не е основан на Библията, е в пълно противоречие с писанията на Библията, която изисква спазването на събота вместо неделя. Католическата църква е която, чрез властта, дадена и от Исус Христос, е променила почивния ден от събота в неделя.» (Монсеньор Луис Сигур, Откровен разговор за протестантизма днес, 1868г., стр.213.)

«Протестантският ум изглежда не разбира, че като спазват неделя, те признават авторитета на говорителя на църквата, папата.» (Неделен посетител, 5 Февруари, 1950г.)

Освещавайки неделя, признаваме авторитета на римокатолическата църква: «Понеже събота, а не неделя, е определена за почивка в Библията, не е ли смешно, че не-католиците, които твърдят, че вземат тяхната религия директно от Библията, а не от църквата, пазят неделята вместо събота? Да, разбира се, това е безмислено. (...) Обичаят да се пази неделя почива на авторитета на Католическата църква и няма изричен стих в Библията, който да го потвърждава. Така спазването на неделята остава като спомен за майката църква, от която не-католическите секти са се отделили - като дете, избягало от къщи, но все още носещо в джоба си снимка на майка си или кичур от косата и.» (Римокатолически учен Джон A. O’Брайън, Вярата на милионите, 1974г., стр.400, 401.)

«Позовавайки се на факта, че почивният ден е бил променен от събота в неделя, противно на десетте заповеди. Нищо не се е занимавало и настоявало толкова много за промяната на Съботата, т.к. по този начин те искали да демонстрират, че силата на църквата е наистина голяма, като премахнала и променила част от десетте Божи заповеди.»

(Тома Аквински, Обща теология, том II, част 122, р.4.) ИЗБОРЪТ: Библията и Съботата или католическата църква и неделята. «Здравият разум изисква да се приеме едната от двете алтернативи: протестантизва и освещаването на съботата или католицизма и освещаването на неделята. Компромисът е невъзможен.»

(Католически кардинал Джеймс Гибънс, Католическо огледало, 23 Декември, 1893г.) «Църквата е променила освещението на съботата в неделя по силата на своя небесен, непогрешим авторитет, даден и от нейния Основател, Исус Христос. Протестантите, които твърдят, че Библията е единственият им авторитет във вярата, нямат основание да пазят неделята. По този начин само Адвентистите от седмия ден, който пазят съботата, остават верни на принципите на протестантизма.»
(Универсален Католически бюлетин, 14 август, 1942г., стр.4.)

Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеци. В битката между Бога и звяра залогът е на кой от двамата ще се поклоним. Не е възможно да останем неутрални в тази борба: ако не застанем на страната на Бога, автоматично се причисляваме към поклонниците на звяра.

Матей 12:30 [А Исус им каза:] «Който не е с Мене, той е против Мен.»

Откровение 13:17 "(...) За да не може никой да купува или да продава освен онзи, който носи за белег името на звяра."

Понастоящем, още на никой не е поставен белега на звяра. Обаче след съюза на папството със САЩ, силен натиск за който има от католическите организации,  спазването на неделята ще стане задължително за всеки. Тогава белегът на звяра ще бъде сложен на всеки, който, под страх от репресии, отхвърли Господната Събота в полза на папската неделя. В един документ, издаден през 1998г., папа Йоан Павел II предложил да се прокара закон, с който неделята да се направи официален ден за почивка. Нека да разгледаме някои извадки от този документ... Извадки от писмото «Dies Domini» на папа Йоан Павел II: «За християните не е нормално, че неделя, в деня на радостно тържество, също не следва да бъде ден за почивка, и за тях е трудно да пазят неделя свято, ако те не разполагат с достатъчно свободно време. От друга страна, връзката между Деня на Господа и деня за почивка в гражданското общество има смисъл и значение, които надхвърлят значително християнската гледна точка. (...) Когато през вековете е направила законите, отнасящи се до неделната почивка, църквата е имала в предвид преди всичко работата на служителите и работниците защото тази дейност не е била по-малко достойна в сравнение с духовните изисквания за спазване на неделя, а по-скоро, поради необходимостта да се облекчи тежестта й и по този начин даде възможност на всеки да пази свято деня на Господа. По този въпрос, моят предшественик папа Лъв XIII в неговата Енциклика Rerum Novarum говори за неделната почивка и правото на работещия, което държавата трябва да гарантира. В нашия исторически контекст остава задължението да гарантираме, че всеки може да се ползва от свобода, почивка и релаксация, които човешкото достойнство изисква, заедно със свързаните с тях религиозни, семейни, културни и междуличностни потребности, на които трудно може да се отговори, ако няма гаранция за най-малко един ден от седмицата, в който хората ще могат да почиват и да почитат. (...) Ето защо, също и в особеностите на нашето време, християните, естествено ще се стремят да гарантират, че гражданското законодателство ше зачита тяхното задължение да пазят свято неделя.»
(Папа Йоан Павел II, Папско Писмо Dies Domini, 5 Юли, 1998г., стр.64-67.)

Откровение 13:12 "[Звярът, който излизаше от земята] упражняваше цялата власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана беше оздравяла."

Религиозно-политическият съюз между папството и САЩ ще доведе до приемане на неделен закон и това е начинът, по който САЩ ще принуди «земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр», папството.

Всеки който откаже да приеме белега на звяра, фалшивият ден за почивка, ще преживее тежки времена.

Езекил 8:16,17; 9:4 "Във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток. Тогава ми каза: «Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом, че вършат мерзости, каквито тези вършат тук?» (...)

Господ му каза: «Мини през града, през Йерусалим, и сложи белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават сред него.»

Неделя е ден на слънцето. Интересно е да се отбележи, че хората се обръщат срещу Бога и се покланят на слънцето, когато стоят «във входа на Господния храм», после Бог поставя Своя знак на челата на онези, който отхвърлят тази мерзост.

Откровение 13:8 "И [на звяра, който излизаше от морето] ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано в книгата на живота на Агнеца, заклан от създаването на света."

По същия начин, докато в бъдещето всички жители на земята се покланят на звяра и неговия ден за почивка и почит към слънцето, Бог ни призовава да отхвърлим тази мерзост. Отказвайки да се поклоним на звяра и да приемем неговия белег, челата ни ще бъдат маркирани с Божия печат, така имената ни ще останат записани в Неговата книга на живота.

Откровение 3:5 "Който победи, ще се облече така в бели дрехи."

"И Аз никога няма да залича името му от книгата на живота, а ще изповядам името му пред Моя Отец и пред Неговите ангели."

Нека да положим доверието си в Исус Христос. Ако искрено го желаем, Бог ще ни даде силата, която ни е необходима, за да останем верни, особено когато трябва да избираме между поклонението на звяра и неговия ден - неделя и поклонението на Бога и Неговия ден - Събота.

Ето и един филм по тази важна тематика:
https://youtu.be/iu5DjRY-kBI

Отче наш, Въпреки че още никой не е получил белега на звяра, опасността вече изплува на хоризонта. Скоро съблюдаването на неделята ще бъде наложено на всеки и онези, които откажат да го правят ще преживеят тежки времена. Молим Те, помогни ни да се приготвим за този ден и от този момент нататък да пазим Твоя свят ден за почивка, седмия ден - Съботата. Чрез Твоята благодат и силата на Святия Дух, знаем, че можем да Ти останем верни при всички обстоятелства, за да останат имената ни записани в Твоята свята Книга на живота. В името на Исус се молим. Амин.