В основата на теорията за Големият взрив стои наблюдаваното от американският астрофизик Едуин Хъбъл отместване в спектъра на светлината в посока на червената област, идваща от далечните галактики. Той е установил с наблюдения, че това червено отместване нараства с растоянието от космическият обект от наблюдателят. То дава повод да някой астрофизици да предложат хиптезата, че този феномен се дължи на доплеровият ефект, предизивкан от отдалечаване на космическите обекти от наблюдателят. Според него колкото по-отдалечени са галактики, толкова скоростта с която се отдалечават от нас е по-висока и на базата на изчисления се установява, че галактиките намиращи се до видимата граница на вселената се отдалечават със скорост, която е значителен процент от скоростта на светлината. Това дават повод да се предложи смелата хипотеза, че не материята в статичното пространство се разширява, което би изисквало колосална енергия за поддържане на това движение, а самото пространство се разширява. Тази хипотеза е била много подходящ повод за представяне на общата теория на относителността на Алберт Айнщайн пред широката научна общественост, която е била завършена малко преди това. След като вселената се разширява, логично е да се предположи, че в миналото тя е била по-малка и връщайки времето назад, някой учени стигат до заключението, че всичката материя във вселената е била съсредоточена в една много малка, плътна и гореща точка, появила се от нищото благодарение на някаква форма на квантова нестабилност в първичната среда. И тази точка в еди момент е започнала рязко да се разширява, давайки начало на вселената.

Какъв е проблема на тази теория.

Ако светлината идваща от далечни галактики преминава през различни според скоростта на разширение региони във вселената, в най-отдалечените тя ще има най-висока степен на червено отместване, но когато преминава в следващ по-близък до наблюдателят регион с по-малко скорост на разширение, червеното отместване ще намалее, защото този регион се свиват спрямо предходните. Така когато светлината пътува от региони с по-висока степен на разширение към на региони с по-ниска степен на разширение, компонентът на червеното отместване, което според теорията се дължи на разширяване на пространството, ще бъдат напълно компенсиран, когато светлината достигне до наблюдателят. Това означава, че червено отместване има друг произход и изключва разширяване на пространство във вселената, както и големия взрив смятан от официалната космология за начало на този процес. Разбира се това разделение на вселената на региони с различна степен на разширение е направено само за по-голяма яснота на идеята, защото промяната на степента на разширение трябва да е плавна съгласно хипотезата на космическата инфлация, но това не променя принципа.

Космическия вакуум е преносна среда на силите на взаимодействие между градивните частици на материята и за да останат тези взаимодействия и физичните закони, които ги дефинират непроменени и еднакви във всички региони на вселената, тази среда не трябва да се променя. Ако приемем че се променя постоянно, нито едно силово взаимодействие няма да остане такова за дълго време, каквото може да се измери в този момент. Как може пространството в различни региони на вселената да се разширява с различна скорост и в същото време физическите характеристики на тези различни региони да останат същите? Може ли нещо да се разттяга до безкрайност, без да се променят свойствата му? Вселената се разглежда като затворена система, но тя не може да остане такава, ако характеристики и се променят непрекъснато по този начин. Какъв е механизма на разширяване на вселената и какъв физичен процес осигурява енергията за това. Постоянното внасянето на енергия във затворената система противоречи на нейната дефиниция и закона за запазване на енергията. Кое предизвиква наблюдаваното въртене на въртене на всички обекти във вселената и по-специално различната посока на това въртене? Малка част от многото въпроси, на които теорията за големият взрив няма отговор.