Противоречията, свързани с него, са толкова много, че е време да го детронираме от незаслуженият пиадестал на който е издигната тази теория и популяризирана в масовата култура.

Баща на теорията за Големия взрив е белгийският физик Жорж Льометър. През 1927 г. той пръв тълкува червеното изместване на спектрите на галактиките като разширение (повече вижте в брой 6/2011 г. на Списание 8 – бел.ред.). През 1931 г. Льометър прави „логичен" извод, че щом Вселената се разширява, то преди време тя е била по-малка, а в далечното минало – едва една точка, която той нарича първичен атом. Освен физик Льометър бил и католически поп – йезуит. Кръстник на идеята е американският астроном Фред Хойл. В едно радиопредаване той иронично нарекъл предполагаемия взрив на първичния атом Big Bang - Големия взрив.

На американския физик Джордж Гамов принадлежи предположението за раждане на материята от чиста енергия, освободена при взрива. Оттогава (1948 г.) осмиваната идея на Льометър започнала да се превръща в „сериозна научна теория". До края на ХХ век най-добрите умове на физиката дали своя принос, за да я обосноват.

ТЕОРИЯТА

Теорията за Големия взрив казва, че Вселената е възникнала в резултат на взривяване на точка с неизвестен произход с изчезващо малки размери – 10^(-)35 см, при което са се освободили над 10^70 калории енергия, а обемът за един миг - 10^(-)36 секунди, се е увеличил 10^78 пъти. Последвало образуването на елементарни частици, от които се създала и материята. Теорията е разработена с вълнуващи подробности и жонглиране с колосални числа, което трябва да внушава респект и доверие. Но това само отвлича вниманието на читателите от главното - че безцеремонно се погазват основни природни закони!

Абсурдите са много.

1. Взривът е разрушителна сила – пълна противоположност на съзиданието. Казано с езика на термодинамиката – той е процес с много голям ръст на ентропия. В една вселена, родена чрез взрив, началната ентропия е много висока, поради което впоследствие тя може само да намалява. Според някои философи в такава вселена времето трябва да тече в обратна посока. Това не може да е нашата, защото тук стрелата на времето е насочена в посока на растежа на ентропията, т.е. към раздробяване на материята. Тук е имало и ще има много взривове на звезди - естествен край на тяхното съществуване и превръщане в прах и газове, но като съзидателна сила взривът е чист абсурд.

2. Получаването на колосална енергия от точка не би било проблем, ако се намери начин за създаването поне на една калория от нищото. Но първият закон на термодинамиката забранява това, поради което колкото повече е предполагаемата енергия, „получена" от нищото, толкова по-безсмислена и досадна става теорията. Енергията не може да бъде предварително „натикана" в точка, защото като еквивалент на работата тя не може да съществува самостоятелно. Значи в точката трябва да се „натика" и енергоносителят, чийто обем трябва да е пропорционален на количеството енергия.

3. Дори и да не съществуваше закон, ограничаващ скоростта на предаване на информацията до тази на светлината, то предполагаемата скорост на „инфлационното" разширение на обема (10^78 пъти за миг!) може да предизвика само съжаление. Никаква фантазия за отрицателно налягане на плътността на енергията на вакуума (по Гуд и Линде) не може да бъде оправдание за такава скорост. И в илюзиите трябва да има мярка!

4. Раждането на двойки частица-античастица от „чиста енергия" в самото начало от съществуването на Вселената е дори теоретично невъзможно, защото тогава не е съществувало „дираковото море" от виртуални частици. Тогава не са съществували и реални частици, които да поемат импулсите на вълните (или фотоните) при раждането на двойките.

5. Ако все пак е станало чудо и са се родили частици и античастици, то законът за симетрията при раждане на двойки повелява броят на двете групи да бъде равен. При последвалата анихилация е трябвало да изчезнат. Съчиняването на асиметрия при раждане (с автор А. Сахаров) е несериозно, а и по принцип то не решава проблема. За да се образува материя, са били необходими не една, а две последователни асиметрии, когато при неизвестни степени на асиметрия, при неизвестни начални условия се получават две колосални (около 10^80), но равни помежду си числа – като брой на електрони и протони. Това е статистическо нахалство!

6. Друг статистически абсурд допуска в резултат на случаен процес (какъвто е кондензацията) да се образуват милиарди високоорганизирани, стройни системи от милиарди звезди - галактиките.

Всяка от тези абсурдни хипотези е напълно достатъчна за отхвърляне на теорията за Големия взрив. Аз не съм ги измислил, защото те са очевадни за всеки грамотен читател. Само ги събрах, за да личи по-ясно тяхната сумарна абсурдна мощ. Вероятно това няма да се хареса на някои учени, които се стремят да замажат тези абсурди с още по-абсурдни хипотези, като например едномерни струни, многомерни пространства и т.н.

Защо е необходимо сътворяване на теория с цената на грубо погазване на природните закони? Нужна е само коректната им интерпретация.